Реших, че непременно трябва да напиша нещо по този въпрос. Просто ме човърка отвътре, а и си мисля, че е важно да се обръща внимание на такива неща. Понякога си мисля, че големият поток от информация ни пречи да забелязваме същественото и притъпява чувствата ни.
Преди няколко часа гледах по you tube един клип. Даваха една възрастна грузинка, която беше пострадала при въздушна атака. Нямам обаче намерение да коментирам кой е прав и кой крив и кой е по-виновен - руснаците или грузинците. Сигурно и двете страни са се... оплескали, така да се каже. Искам само да опиша какво се видя за няколко секунди.
Жената имаше кръв по лицето и по врата. Изглеждаше силно превъзбудена и говореше непрекъснато, размахвайки ръце. Очевидно не беше тежко ранена, но пък със сигурност имаше нужда от помощ. И сега, това, което се видя за секунди. Камерата се отдръпна и показа 5-6 фотографа, които я снимаха. Стояха на около два метра от нея и отчаяно се опитваха да заемат възможно най- добра позиция, за да им излязат хубави снимките. Имаха големи проблеми, защото жената се движеше нервно насам-натам. Няма да се учудя някой от тях да се е опитвал да й дава инструкции как да застане или пък да гледа към "зайчето". Проблемът за мен се състои в това, че никой не й беше подал поне кърпичка да се избърше. Явно си вършеха работата и нямаха време. Е, не може от толкова хора да няма поне един сополив, който да е свикнал да си носи кърпички в джоба. А може би, ако жената се избършеше, щеше да се накърни "качеството" на фотографията.© Хийл Todos los derechos reservados