Винаги, когато тръгвах към баба,имаше един човек.Всеки ден той стоеше на един тротоар и продаваше дървени лъжици, а неговият най-добър приятел беше едно куче. Нямаше ден, който този чудноват старец да не стои там,дори и да нямаше клиенти. Преди много години аз си купих от него една малка дървена лъжичка, която и до ден днешен, си имам. Кучето му винаги беше с него, то беше едно кафяво жълто и много сладко, когато работният ден на възрастният човек свърши, той отваряше багажника на колата си и кучето се качваше в него.
Винаги се чудех, защо този човек, всеки ден ходеше на точно този тротоар и стоеше, нямаше много клиенти,но той продължаваше да стои там. Дядото беше добър човек, както и кучето му, мога да кажа, че те бяха истински приятели, много обичах да ги гледам, те бяха сладка картинка. Баба ми разказваше, че точно този дядо е продавал лимонада на времето, ако можех да се върна в миналото и да го видя с очите си, само да можех. Представям си го по-млад, но все така добър.
Ако съм им ...