Странно как днешният дъждовен мрачен ден ме зареди с положителна енергия и ме накара да мисля положително. Замислих се за новото начало. И за бъдещето. Определено имам нужда от ново начало. И от сили веднъж завинаги да заровя миналото в най-далечното кътче на съзнанието ми. Хората от миналото ми, които съм се опитвала да върна по един или друг начин, винаги се ме наранявали. И, въпреки всичко, аз все тях търсех. Вече няма да е така. Достатъчно! Щом сега не са до мен, значи никога не е трябвало да бъдат. Прежалих ги всичките... и онзи, и другия... Но себе си няма да прежаля никога. Ще запазя хубавите спомени, макар да са една мъничка прашинка от всичко и ще ги скрия дори от себе си. Не желая никой от миналото ми в бъдещето си.