Страх

Случвало ли ти се е да те боли? Случвало ли ти се е да искаш някого толкова, че дори да те е страх да го имаш? Разбиваш ме в скали от нежност, потапяш ме в океан от целувки, караш ме да летя в небе, изпълнено с любов - розово от красота. Страх ме е от идеалната любов, защото не вярвам, че съществува. Искам да повярвам, но ме е страх, че когато го направя, розовата идилия ще свърши, а с нея и щастието ми. Ще остана сама и глуха в тишина. Страх ме е, че сърцето ми ще се раздели на малки парченца и никой никога не ще успее да ги сглоби и намери правилните им места. Затова сърцето ми е замразено, но цяло, не давам на никого да го стопли. Прекалено ме е боляло, за да търпя отново. Едва оправих сърцето си и не искам да страдам отново. Ти ме правиш щастлива и с всяка изминала минута ми липсваш все повече и повече. Искам те близо до мен, но не и да бъдеш мой, искам да се потапям в очите ти, но не искам да виждам любов в тях, искам да усещам прегръдките ти, но не и любовта ти. ОБИЧАМ ТЕ, но такава любов не съществува и колкото и да се мъча да повярвам в нея, не мога.