Студ, убивай ме! Студ... Две души. Една скована, замръзнала. Една още мърдаща... Безкрайна разчлененост, мъчителни движения, неспокойство, тръпки. Същите улици, същите ледени стъпки. Прегръдка от бодлива нежност. Студ...
Валят плашливи чезнещи мечти...
Позната траектория, измамно любими пируети. Надвиснали голи клони, обрулени и брулещи... Ледено... душата... Мърдащата. Все още.
Булевард. Фучащо безвремие. Мъгляви мокри очи. Здрависване с вятъра. Остра болка. Миг и половина до стълбите. Изкачване. Тихо, кротко и разтърсващо. Край. Врата от спомени. Ключалка от носталгия. Привидно облекчение. Ужасяващо красиво огледало. Унес. Разболяване от страх, легло, безсъние. Завивки. Романтично неприветливи бродерии. И сълза. Малка. Многозначителна.
Открехнати очи. Тихи мраморни стъпки. Плъзната врата от очаквания. Мрачен прозорец. Широки зеници, сочещи навън...
А навън...
Валят плашливи чезнещи мечти...