1.04.2008 г., 8:26

Студ

1.7K 0 0
 Студ, убивай ме! Студ... Две души. Една скована, замръзнала. Една още мърдаща... Безкрайна разчлененост, мъчителни движения, неспокойство, тръпки. Същите улици, същите ледени стъпки. Прегръдка от бодлива нежност. Студ...
 Валят плашливи чезнещи мечти...
 Позната траектория, измамно любими пируети. Надвиснали голи клони, обрулени и брулещи... Ледено... душата... Мърдащата. Все още.
 Булевард. Фучащо безвремие. Мъгляви мокри очи. Здрависване с вятъра. Остра болка. Миг и половина до стълбите. Изкачване. Тихо, кротко и разтърсващо. Край. Врата от спомени. Ключалка от носталгия. Привидно облекчение. Ужасяващо красиво огледало. Унес. Разболяване от страх, легло, безсъние. Завивки. Романтично неприветливи бродерии. И сълза. Малка. Многозначителна.
 Открехнати очи. Тихи мраморни стъпки. Плъзната врата от очаквания. Мрачен прозорец. Широки зеници, сочещи навън...
 А навън...
 Валят плашливи чезнещи мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...