Сватбеният марш

Сватбеният марш

Представете си най-щастливия ден в живота ви… Какъв е? Сватбен ли? Не мисля… Защо трябва да се чувстваме най-щастливи, когато се женим? Нима някои хора не са по-блажени сами или са по-малко емоционално задоволени без половинки до себе си? А щом всичко това се и случва под равномерно разпределена между двама крачка, с какво право ще се наречем щастливци пред цялата си горда и самодостатъчна същност, щом този миг е дирижиран като марш?!

Митът за щастието от чутия след подписите Сватбен марш е вече отживелица. От 90-те години насам можем по-скоро да говорим за нов стил в музиката на женското щастие - този на кариерата, който е от една страна комерсиален, но за мъжко съжаление пределно верен. Как може дори мъжът да е щастлив, след като е прочел милион пъти в тестове, вицове, научни трудове и изследвания, че любовта умира след третата година брачен живот. В този контекст категорично бих констатирала, че вековната сватбената мелодийка е наистина марш. Крачиш бодро и хармонично с определения до теб като вече семеен човек, сякаш си пълководец и не трябва да изоставаш с темпото, за да не настъпиш булчинска рокля или да премажеш лъснатото бомбе на младоженските обувки. И всичко това прилича по-скоро на маршируване, отколкото на еуфория преди меден месец.

Оказва се, че простото на теория, всъщност не е чак дотам опростено на практика. Десетина правила за правилна походка, подходящо жестикулиране, поглед и усмивка са в дъното на “маршируването” в най-щастливия ден от живота ни. Аз самата не съм ги изучавала из основи, защото не ми се е налагало да организирам сватби, още по-малко моята собствена, но видяното и чутото от вече “бракувани” двойки потвърждава тезата ми за неестественият ритъм на самия акт “венчавка”. Та нали любовта и вричането в нея са най-естествените и първосигнални симптоми за щастлив брак?! Или по-скоро това не важи за един-единствен ден живота, който незнайно защо наричаме “най-щастлив”, след като е безгрешен сценарий, режисиран от сватбени агенти и общоприети норми.

Красива булка, като всяка предишна и всяка следваща, елегантен младоженец, като този преди него и следващият. Постът, длъжността и задълженията са едни и същи, а всеки, който се нагърби с тежката задача да бъде семеен човек, започва с прозвучаването на поетата отговорност в равноделен такт, наречена „Сватбен марш”, сякаш за да не забрави, че обетът стриктно трябва да се спазва и партньорите трябва да са наравно през цялото състезание, наречено "брак"

(Горкият Менделсон! Сигурно се обръща в гроба по няколко пъти на ден при всяко бракоразводно дело…)