Светлината

А той стоеше там... стоеше и ме гледаше с тези красиви очи... можеш ли да си представиш, приятелю?... Tолкова дълбоки и красиви очи!... Oбземаше ме спокойствие и сигурност, някаква феерия на нечувствано, вероятно от никого преди, такова щастие..., но не! Не може да се опише с думи. Сега ще кажеш, приятелю: "Как може да чувстваш нещо толкова силно, та това са просто едни очи !?" и аз ще ти кажа, приятелю, тези очи са необикновени, като самия човек... те са специални, защото именно те ме плениха от първия момент, в който ги видях... можеш ли да си представиш как се намираш в гъста гора; навсякъде е мрачно, навсякъде е тъжно, едвам те погалва някой слънчев лъч  и то рядко, а изведнъж, приятелю, изведнъж някаква светлинка се показва!!!... И ти започваш да я следваш, по пътя тя става все по-силна, и топлеща... тя те води към правилния път... и изведнъж!... Изведнъж  излизаш от мрачната гора, озоваваш се в райска градина, където всичко е толкова светло, красиво, омагьосващо! А светлината... светлината те топли във всеки възможен миг, изпълва те с топли чувства, прави те щастлив и именно тя, приятелю, именно тя е това, което придава смисъл на живота ти; именно заради тази светлина всичко е толкова красиво... В тези очи, приятелю, аз видях тази светлина... А очите са огледало към душата на човека! Сега си представи, как може да те накара да се почувстваш човек, в чиито очи си видял тази светлина!...  Но, приятелю, точно тази светлина, точно светлината в тези очи... Иска ми се да продължава да ме топли по този неповторим и омайващ начин... Не искам да съм в пустинята... не искам и да съм в мрачната гора... Единственото място, на което се чувствам стойностен човек, е там, в райската градина ... там, приятелю, където светлината на тези очи ме гали така нежно... А тези очи са твоите...