Светът не е нищо друго, освен склона за търсене на истината
Няма смисъл да проклинаме света.
Човек се превръща в хармоничен лъч, устремен към висините на простотата. Ако хората успеят да се освободят от вътрешните си спирачки и от нечистотиите, от страховете и от затварянето в себе си, те ще се променят. А ако хората започнат да се променят, ще се промени всичко! Решението е много просто! Тъкмо затова е трудно приложимо. Защото, за да се промени човек, трябва да започне да вижда проблемите си и да търси истината. Много хора са такива, каквито са, но след десет години ще си останат все същите. Нищо няма да може да се отнеме, нита да се добави... Нима не заслужават нещо по-добро? От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката инертност не може да се извлече нищо. Казват, че щастието означавало да намериш собственото си място в света. Съвършено вярно. Но запитвали ли сме се дали сме на мястото си в ролята на хора, които трябва да мислят, да възпитават другите и да въздействат върху света?... Казват също, че изкуството да бъдеш човек било изчезнало. Защо да е така? Човешките възможности и днес, както и преди десет хиляди години, са същите. Човек разполага със същия инструмент, но колко пъти са го учили да си служи добре с него?
Ако се учим, за да станем специалисти в една област, ние допринасяме за нещастието и разделението на света. Ние разбираме с мозъка си, със сетивата си, с вътрешните си призми. Първото, което трябва да направим, когато се появи дадено обстоятелство, е да се запитаме дали сме го разгледали добре. Дали сме го обхванали изцяло? Дали утре ще го видим по начина, по който сме го видели днес?... Защото много са тези, които си позволяват да съдят. Те съдят другите, морала, религията и картината на истината, която се опитваме да открием. Тогава започват спор, при който автоматично се поражда неразбиране. А нали за да разберем дадено нещо винаги трябва да търсим истината.
Всеки човек, живеейки, го прави на някакви основания. Ако се опита да ги постигне в тяхната чистота, ще успее да се доближи до градивните елементи на своята лична и изстрадана философия. В този смисъл без философия просто няма как да се живее. В този смисъл между живот, човек и философия има тъждество, пълно покритие: защото по начало човекът е духовно същество. И понеже човекът, за да е човек, на първо място е дух. А пък философията не е друго, а квинтесенция на духа у живия и влюбения в живота човек. Човек трябва да вярва в своята способност да разбира и схваща и винаги да търси истината. Наистина, иска се доверие в своята способност да схващаме и да се задълбочаваме в постигането на верния смисъл. Без него за никъде не сме. Защото истината е тази, която единствена ни прави свободни. Друг път към човешката свобода няма.
Ония пък, които проявят неблагоразумието да си втълпят, да речем, “че мен тия неща не ме интересуват”, допускат глупава, а често и непоправима грешка. Не може безразличието към себе си да бъде изтъквано като добродетел, един вид като „основание” да се откажеш от разбирането на самия себе си. Защото тогава всъщност се оставяш да живееш слепешката, налучквайки посоката.
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados