Светът след два грама се превръща в петно. Ужасна цапаница от полифония и цветен дисплей. Вагнер в левчето пред блока и Азис в пекарната. Чувствам се повече като герой от криминале от всякога, искам си шейка за пет долара и мъжа на мотор, който се бие за пари, а в свободното си време ме обича с всяка частичка от тялото си. Искам и аз да се сбия, може дори без да ми плащат, но малко ме е страх за лицето ми. Носът ми и без това прекалено често кърви... ех, тези два грама. Зениците ми след тях са като черните маслини на промоция в Кауфланд и сякаш цялата ми кръв се е събрала в бялото им – единственото платно, върху което мога да рисувам с лошите си избори и парите, които нашите ми оставиха до края на месеца. Не ми пука за края на месеца, за края на годината, за края на света. Случва се светът след два грама просто да изчезне. Поправка, ти изчезваш, светът си остава и ти се смее. Не ти идва на погребението и не праща цветя на майка ти. Ужасен, подъл свят. Кофти избори, кофти приятели, кофти дрога. Наркотиците не са ми хоби, дори не съм сигурна как знам всичко това. Червените ми кръвни телца го нашепват всеки път, в който направят обиколка около тялото ми. Наистина, наркотиците не са за мен и все пак някак успях да те намеря и да ме заключиш в задушаваща хватка. Кечът влияе зле на подрастващите, затова го дават само в малките часове на нощта, някъде между порното, и все пак си научил едно-две неща и все не успявам да избягам от теб.
Искам да се върна обратно във времето, в което баба ми разказваше приказки преди да заспя и ми държеше ръката, защото ме беше страх от тъмното. Летата си прекарвах на село, дядо ми се грижеше беемхикса да има спирачки и педалите да се въртят. Разгонвах гъските по поляните всеки следобед, а после изяждах по най-малко пет ледени сокчета и по три филии с масло за вечеря. Не ми пукаше дали ще изгоря на слънцето, колко време остава, докато свърши баира, колко е часа, дали някъде се случва нещо важно. Не се поглеждах в огледалото, не ме интересуваше дали имам тъмни кръгове под очите, дали ноктите ми са мръсни, дали косата ми изглежда зле. Не знаех какво са калории, плосък данък, здравна осигуровка. Мислех, че водата идва от морето, а не от нещо наречено Софийска вода и че храната татко я носи от някоя друга планета. Колата се движи като тази на Флинстоун и кучетата винаги отиват в рая, при хората. Или май беше обратното. Искам да бера от къпините на съседите тайно, да гоня пеперуди, да хващам светулки, да се крия от момчетата, да играем на стражари и апаши и на гама пред селското кметство. Искам татко да ме носи "на конче", мама да ме гушка на печката през зимата и там да спим по цял следобед, да разхождаме кучето в планината и да берем череши. Искам да  бъда на десет, където светът е за теб и всички, които обичаш, няма войни, не знаеш нищо за гладни деца, нито за фабрики и шистов газ. Ако можех да натисна червеното копче в лабораторията на декстър – щях.

А сега светът е за двама. За теб и зависимостта ти. За теб и гнева ти. За теб и разочарованието ти. За теб и безсънието. За теб и депресията. За теб и рака. За теб и всичко, от което те е страх събрано в едно. За теб и несподелената ти любов. Светът след два грама е почти същият, но по-дълго те лъже и се прави, че не е. И накрая не получаваш нищо от това, което си търсил. А аз само искам да мога да се връщам в хубавите си спомени, да обичам безусловно и чисто и да бъда обичана по същия начин. Искам някой да ме топли в леглото, дори в онези ужасно горещи вечери. Искам някой да ми държи ръката и да ме прегръща, когато треперя от студ или от страх. Искам да ми се усмихне някой и да ме погледне и да ме види. Да се влюби. Тогава пак няма да ми пука за края на месеца, края на годината и края на света. Ще ми пука единствено за нашия край. И ще искам да станем безобразно стари, за да можем да сме заедно по-дълго. И да се прегръщаме по улиците, да се целуваме в автобусите, да се гоним в метрото, да ми крадеш ластика, докато спя и да се подиграваме на хората и на света, защото не са като нас. И никога няма да бъдат. Ще ми пука само за теб и светът наистина ще е за двама, за пръв път хубав. Ще ти готвя пилешка супа, когато си болен и ще се моля за теб на всички сили, в които вярвам.

Светът е за двама. За мен и теб. Теб и мен. Светът след два грама ще бъде същия, само че не толкова хубав. Пак съм героиня от криминале, пие ми се шейк и си чакам мъжа на мотор, който да ме обича в свободното си време. И във всяко друго време. Навсякъде ме обичай, чуваш ли? Нямам време за празни приказки. Само за пълна любов.