Светът на миналото,добро старо време или отесняла дреха
1 мин за четене
В днешни дни много хора седят на два различни полюса. Този на хората, които смятат, че сегашния свят е много по-добър чрез развитието, повечето познания, които предлага като технологии, строителство и неспирни граници. Но има и друг полюс, на които хората мислят, че както днешният свят предлага много възможности, така и ни обсипва с много опасности. Болести, замърсяването на околната среда и други вреди, които именно са породени от стремежа за овладяване на всичко, което ни предлага Земята. Този спор засяга всички нас. И все пак в него надделяват хората, които смятат, че миналото е отесняла дреха. Може би наистина е така, времето минава, лети и остава там някъде назад, но семената на познанието израстват през вековете. Ние можем да съблечем тази дреха, но не бива да я изхварляме, защото все пак какъв би бил човекът, ако не знае от къде произлиза, в какво вярва, какви ценности е придобил през годините. Всички тези важни, колосални неща, които дават на човека онази голяма сила да знае и да живее пълноценно, идват точно от там, от годините, в които хората са носели тази дреха. До времето, в което идва настоящето, когато дългът да продължим да пишем историята, чрез нашите думи и действия ни зове.
И така сливането в едно между миналото, настоящето и бъдещето продължава в неспирен кръговрат. А ако ние посегнем на този вечен процес, чрез забравянето на миналото, ние ще ощетим бъдещето, ще ощетим идващите поколения. Защото човекът, та дори и Земята, са една прашинка в необятният Космос. Единственото нещо, с което можем да се гордеем и да оставим някаква следа, не просто да се изпарим, са нашите постъпки, които остават в миналото. Така че тази отесняла дреха се оставя и се съблича. Но винаги тя ще се преражда и ще дава познанието на миналото и чрез времето все повече ще отеснява, и така, и така, докато светът съществува, защото времето е в нас и ние сме във времето.
И така сливането в едно между миналото, настоящето и бъдещето продължава в неспирен кръговрат. А ако ние посегнем на този вечен процес, чрез забравянето на миналото, ние ще ощетим бъдещето, ще ощетим идващите поколения. Защото човекът, та дори и Земята, са една прашинка в необятният Космос. Единственото нещо, с което можем да се гордеем и да оставим някаква следа, не просто да се изпарим, са нашите постъпки, които остават в миналото. Така че тази отесняла дреха се оставя и се съблича. Но винаги тя ще се преражда и ще дава познанието на миналото и чрез времето все повече ще отеснява, и така, и така, докато светът съществува, защото времето е в нас и ние сме във времето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Костадин Пулев Todos los derechos reservados
