Светът във мен е различен, ту - буен, ту - плах. Като птица мисълта лети, от клон на клон и все така до безкрайността. Илюзии различни, каквито пожелая, понявга неприлични, че даже сам не се трая. Но животът е такъв, какъвто е, туй всеки знае го добре, но аз живея ден за ден - това е най-добро за мен! Макар животът да е груб, аз нивга нямам махмурлук. Живея си добре и си пея не чак толкоз зле. Но тази шантава игра продължава до безкрайността, във пространство без среда ще се лутам аз сега, но може би нивга няма да успея аз добре да заживея, защото в моите мечти май има само "купони" и "жени", но даже и сега аз живея хей-така, някак на шега.
Благодаря за критиката, на всички вас.
Маре, несе бях замислил на тази тема.
Тези дни като изпадна в състояние да пиша може и да излезе нещо из-под-лавиатурата ако ме разбираш какво имам предвид
Хубаво е,че си излял искрени чувства, но не си си замислил, че от това е можело да стане прекрасен стих. Есето ти звучи така - не се сърди, че ти го казвам, но може би двойката е била затова. Но от позицията на деветокласник идеята е добра и осъзната. Продължавай - имаш дарба! Подкрепям те!
Това е първото нещо което съм написал, бях ученик 9 калс и на него имам 2, колкото и смешно да звучи това.
Четери години по късно по-без да искам бях в часът на същата тази преподавателка по литература която го представяше на тогавашните деветокласници и им казваше колко странно добро било това и нека те когато пишат, не просто да го правят защото трябва а да пишат това което чувстват да пишат със сърцето си.
Темата беше > Живот < Това бе моя живот, тогава
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.