Свобода и робство в моя живот
Свободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието. Да си свободен, донякъде значи да си независим, а независимостта отново е щастие. Изобщо това е най-ценното в този живот.
Чиста и неприкосновена свобода не съществува, освен в мислите и мечтите ни. Те са нашата духовна храна. Всеки, който се е опитал да постигне свободата, е дал някаква жертва. Тъй, че свободата и робството са неразделни.
Въпросът, който сега си задавам е до колко съм свободна аз? Мисля, каквото искам, оспорвам това, което не ми харесва, боря се за правата си и тези на онеправданите. Тепърва започвам да се сблъсквам с несправедливостите в света и живота. Почти нищо не съм видяла от суровата действителност. Признавам малкия си житейски опит, но следя какво става по света. Всичко се основава на това - да се бориш за свободата на личността или да робуваш на нечии интереси. В първия случай цената, която плащаш за свободата и правата си е изолираност, апатия от страна на хората, самота, неразбиране или присмех. Но както е казал Амио:
“Свободният човек може да бъде пленник, но не и роб.”
Никой не би могъл да покори онзи дух, жаден за правда. Може да го одумват, да се опитат да го прекършат физически или душевно, но не и психиката му - тя е желязна! Свободният дух - това е най-голямото богатство.
Хората, които са се борили за правда и независимост, остават безсмъртни. Нека вземем пример с българските ни патриоти Ботев и Левски. Дали са живота си в името и мечтата на българския народ - свобода и независимост. Ботев е казал:
“Няма власт над оная глава, която е готова, да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество." И :
“Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свобода той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят.”
Левски защитава твърдението си, че “Сговорна дружина, планина повдига. Той е казвал:
“Всичко се състои в нашите сдружени сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия. Никой не ще противостои на стихията на народа ни да живеем свободни, независими и обединени”.
В този етап от живота си аз съм подвластна на онези българи, които са се борили и дали живота си за нашия народ - българския. И ужасно боли, когато гледаш как мнозинството от хората са забравили за народните ни освободители. И как вече всеки робува на шеф, на институция, на закони, които само най-честните хора спазват.
Как да говоря за свобода и робство в МОЯ живот, когато всеки робува единствено на себе си, когато всеки е егоист, непукист, а опиташ ли се да помогнеш, се обръщат срещу теб? Свобода ли? Да, все още съм свободна - мисля и говоря, каквото искам, мразена съм. Зная го. Но предпочитам борбеността пред примиримостта и това да ме тъпчат, заради страха от изразяване на мнение. И аз като Ботев и Левски днес бих се борила за справедливост, ако зная, че насреща имам една “дружина”, която би ме подкрепяла. Все по-малко са тези хора. Ето защо сме обречени да сме роби на начина ни на живот, на държавата, в която живеем. Аз изпитвам болка от непукизма, егоизма, песимизма и негативизма у хората около себе си. Всеки се е ограничил единствено в себе си. А къде е онова, за което са дали живота си толкова българи по време на турското робство - обединението, свободата и независимостта на една територия, култура, народ, дух?
Когато зло сполетява общност, тогава има обединение. Когато има относителна свобода и независимост, всеки гледа себе си и забравя откъде е дошъл, става себичен, ограничава мислите си около себе си.
Въпреки всичко аз съм подвластна на едно нещо, една цел и мечта - справедливост, равноправие, братство, любов!
Иска ми се, който чуе или прочете това есе, да усети душата ми, да се замисли и поне малко да се опита да промени отношението си към хората и нещата, които ги заобикалят. Човек често се оценява по свободата, която дава на околните. А свободата значеше равноправие, както казах, т.е. да се държиш с хората, както би искал да се държат с теб!
София Русева
© София Русева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Писала съм есето преди 2 години. Радвам се, че ви харесва, въпреки че сега, ако го пиша ще се изразя доста по-различно. Съгласна съм със забележките ти. Явно не само си присъствал, а и си слушал в часовете по литература. чУДЕСНО!
-
Есето е много хубаво. Но имам само една малка забележка, тя е, че не се разбира кога започва нова мисъл, кога свършва увода и започват аргументите, както знаете всичко трябва да се разделя, като са пренася на нов ред, само заключението е стделено, но това са подробности. Браво, есето чудестно, продължавай все така.
-
Много хубаво есе! Поздрави, много се размислих като го четох!
-
в стремежа да сме в крак с времето, забравяме откъде идваме, кои сме и как сме стигнали дотук...
-
Браво за това!Продължавай!
-
Благодаря ви от сърце за доверието и ужасно много се радвам, че ви е разчувствало, че ви е подействало емоционално!Това е моят стимул да пиша
-
Прекрасно есе,написано от прекрасно момиче! -
Страшно ми хареса това есе! Много стегнат, красив и внушаващ искреност и доверие стил на писане! Нямам какво повече да кажа, останалото не е подвластно на думите, а само на усещанията и мисълта, но е много! Браво!
-
е относно "ДРУЖИНАТА" пиши ме и мен
винаги съм насреща и подкрепям
подобни изяви и начинания
относно есето поздрави
лепвам ти почетна титла "МАЛКАТА ЕСЕИСТКА С ГОЛЕМИ МЕЧТИ"
-
Не знам дали си чела Николай Бердяев, той има една книга "За робството и свободата", но си много близо. А той ми е любим автор!
-
Искрено ти благодаря за думите и пожеланията.Аз също се надявам да съхраня свободния си и независим дух.Зная, че тепърва ще се срещна с по-големи трудности ,но съм убедена в силите и волята си.Вяарвам, че ще се справя с всичко Благодаря ти отново
-
Много ми хареса есето ти, София. Съдържа много истини, пред които не всеки би се осмелил да се изправи, а още по-малко да признае. Лошото е, че в повечето случай постъпваме егоистично без да го осъзнаваме - просто всеки се стреми да постигне собственото си щастие като понякога забравя, че не винаги целта оправдава средствата и по този начин наранява дори и най-близките си хора. Иначе както един човек е казал: "Свободата е най-голямото бреме за несвободния духом" - пожелавам ти да съхраниш завинаги свободата и независимостта на духа си и да не се огъваш под ударите живота.
-
Ина радвам се че си разбрала смисълаи на мен ми се иска повече хора да го прочетат-за да се замислят.когато го писах и часове след това бях много развълнувана.Мислех че съм открила света-но след време видях че не е такапросто напомних всеизвестното,но забравеното
-
всичко което си писала е безспорно.проблемът е че заслепени от себе си все по-малко хора се замислят че живеят в общество,че не са сами на този свят и така не оценяват много положителни неща като свободата например-които са им дадени наготово.
глупаво е че повечето оценяваме всичко чак когато го изгубим.глупавото е че правим мръсно на околните без да се замисляме че всичко се връща.
много хубаво би било повече хора да прочетат есето ти защото в забързаното си ежедневие забравяме да се замисляме за такива основни неща!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
