Свободата - това ли е всичко, от което се нуждаем, за да сме щастливи?
- Да, всеки обича свободата си, бори се за нея… но какво е тя? Защо е толкова важна за нас? И важна ли е изобщо? Трябва ли ни? Ако трябва - защо? Всеки се ражда свободен, но за да остане такъв, той трябва да има воля. Волята е сила на свободата. Силната воля ни помага да се борим за нашите амбиции т.е. това, което искаме. Ето 1 пример: Когато човек е амбициран да получи по-висок чин на работното си място и даде всичко от себе си, и след време работата на този човек е оценена, и той е щастлив, че е постигнал целта си, което означава, че е получил 2 неща - социална свобода и исканото от него. След като е получил социална свобода той има и вътрешна свобода. Той е спокоен и доволен, че целта му е станала реалност и ако тази цел е била негова мечта, то той е сбъднал мечтата си. Гордее се със себе си, а това не е ли вътрешната свобода - когато гледаш как твоята мечта се сбъдва пред очите ти в реално време, а не в мечтите или в съня. Преди тези цели да се превърнат в такива те са били влечения. Влечението е това, което ни доставя удоволствие в нашето подсъзнание и не само. Те трябва да са съобразени със съвестта, разума и чувството за дълг, защото в противен случаи тези влечения са вредни не само за нас, а за всички около нас. Много често обаче ние не го осъзнаваме веднага, а след време. Нашите влечения (и добрите и лошите) стават наши навици. Всички имаме такива (храним се, спим и т.н.)Лошите навици (пиене, пушене, хазартни и т.н.) наричаме пороци. Но всички сме хора, всички правим грешки… стига да разберем кога сме допуснали такива Цял живот правим избори(избираме дрехи, кола, работа и т.н.). Свободата също е избор, но когато човек избира, не трябва да мисли само за себе си, а за всички, които са около него, също за последиците от избора си: какво ще получи, но колко ще пожертва за нещо, от което може да се нуждае друг човек.
Изборът е труден, ако е правилен пътят до постигането му е още по-труден и дълъг Ако изборът е лесният и грешният път, той губи свободата си и се отказва от качеството си на човек, от правата, които това качество му дава, дори от задълженията си. Със свободата започва моралът. Даваш свободата си, а в замяна получаваш закрила. „Свободата не е порок, но винаги води до него”, е казал Мишел дьо Монтен. Свободата не е само освобождение от външни или вътрешни зависимости. Свободата не е само самоотрицание. Свободата е реализация на човека. Като такава тя е воля. Ако няма воля, това означава, че индивидът е ленив, т.е. - няма инициатива. Ако човек няма нужната сила на волята в ситуация, когато срещу него има противостояща воля, той проявява малодушие т.е недостатъчност на воля. Проявата на малодушие не характеризира човешкия характер като цяло. Отказът да приемем миналите и бъдещите прояви на волята за свои, и безгрижието към бъдещите следствия, а днешната проява на нашата воля е безотговорност. Тази безотговорност се дължи отчасти на плахост и боязън. Плахият човек е прекалено предпазлив. За него светът е заплаха. За страхливия човек реалното и илюзорното са преплетени от нишките на заплахата. Той не само се страхува за себе си, той е готов и да предаде другите, готов е да жертва всичко в името на своето съхранение. Той пропуска възможностите, които му се предлагат . Свободата изисква сила, за да придобие плът и реалност – да породи отговорни постъпки. Също така изисква човекът да владее себе си.Човек избира това, което е способен да избере и но което може да се надява. В самообладанието човек „владее себе си” пред лицето на опасност или изпитание. Самообладанието ни позволява да можем да посрещнем трудните моменти в живота и да се изправим срещу тях без страх, плахост и боязън. За това е нужно още нещо - самоувереност. Да реализираш всички твои таланти, всички възможности, е майсторство, което малцина владеят.
Фината граница между пълната реализация и лекомисленото самонадценяване придава два смисъла на термина самоувереност – позитивен и негативен. Ние казваме: ”Той прояви завидна самоувереност” - когато искаме да изразим възхищение на нечия дързост и способност да не се уплаши от сложен или важен избор и да постигне успех. Но също така наричаме някого „Твърде самоуверен”, когато е надценил своите достойнства и има претенции, които другите няма да приемат.
Фридрих Шилер е казъл „По-добре страшен край, отколкото страх без край”. Във всеки избор оценяваме собствените си качества, полето на възможности пред нас, ценността на резултата от нашия избор. Изборът се нуждае от нравствена сила, наречена смелост или храброст.
Тази сила е всичко, от което се нуждаем, за да оцелеем, независимо по какъв начин.
Смелостта е вяра в щастливата съдба и в неизбежния успех на начинанията. Смелостта е ключът към свободата и когато намерим правилния ключ за нашата врата, ние ще сме свободни…
© Мария Ангелова Todos los derechos reservados