Животът е една въртележка! Раждаме се, порастваме - изграждаме се като личности и умираме. Хората смятат, че като приключим живота си тук, на Земята, отиваме в Рая или в Ада. Раят - отреден за добрите хора, Адът - отреден за лошите. Аз пък смятам, че и тук на Земята съществуват тези две разделения: Рай и Ад. С разликата, че хората имат в себе си едновременно качества на Ангел и Дявол! В случай, че червените рогца в теб са повече, вероятността твоята жертва да попадне в Рай, породен от Дявола е огромна! Сигурно се питаш дали наистина може Раят да бъде пораждан от Дявола... Да, може!
Днешните времена са толкова... объркани! Радваш се, че до себе си имаш верен приятел, всичко е перфектно - все едно се намираш в Рая. Ала на следващия ден си измамен, ограбен от своя „верен приятел". Именно в такъв момент осъзнаваш, че си живял в Рай, породен от Дявола. Злодеят е бил с маската на Ангел, примамил те е, а след това те е предал - отново оставаш между Ада и Рая, тук, на Земята. Смея да твърдя това, защото съм била в подобен капан. Сигурна съм, че съществува такъв... коварен Рай! Дори да не става въпрос за „верни приятели". В случай, че се влюбиш в „Ангел", отново попадаш в онзи свят - толкова красив, изящен и ослепителен - Рая. Е, там сте само ти и човекът, към когото имаш чувства! Събудиш ли се на сутринта, си като гълъб и литваш в необятното небе. А вятърът те издига с думи, все по-високо и по-високо! Но ето го и моментът, в който вятърът прекършва крилата ти и падаш от небето. Ударът при падането е болезнен, но болката възвръща здравия ти разум и осъзнаваш как „любимият" е пораждал този Рай, в който си се чувствал като гълъб. А после те е наранил жестоко и е разкрил Дявола в себе си!
Добре би било ако навреме се осъзнаем, но ни е нужна силна воля и здрав разум. Убедена съм, че и други хора са попадали в коварната илюзия! Дано ти не се срещнеш с Дявол, който притежава маска на Ангел!... Но ако това се случи - помисли! Всяка подарена хубост е опасна!!!
© Виолета Todos los derechos reservados
Уважаема, млада госпожице,
честно казано, привлече ме заглавието на есето и чак когато го прочетох разбрах, какво имаш в предвид. Приятелче, всяка дума е вълшебство. Всяка дума е инструмент и начин на общуване. Служиш си с много тежки думи, за да обясниш неща, които са ежедневни и най-обикновени. Да, за теб това е така и да тук земята може да е и ад и рай, но чак да се сравнява приятелят ти едва ли не с демон...
Това са нормални човешки взаимоотношения. Един ден ще прочетеш отново това свое произведение и ще ти стане смешно. Но сега ти завиждам...