Да си герой в днешно време е трудно, да не кажа, че дори е смешно, ако попаднеш в грешната среда. Но нали затова са героите, да се борят с грешната среда, с плевелите на обществото и затъмняващите слънцето явления? Нали затова са героите, да ни спасят? И какви по-убедителни герои от тези по филмите и по книгите - идеалите на обществото?
В началото е странната Героиня от филмче, която крещи, безпомощна и истерична, нападната от Злодея. И нея помним като Героиня, и Злодея помним като Герой, а това е притеснително. Следва Героят-Всичкоможещ, който е осмиван за дребни грешки в битието. И Грешника можем да запомним като герой. Но след припознаването и отъждествяването с героите край нас и поставянето им на пиедестал, следват и истинските. Тях никой не ги помни. Освен тяхното подвижно битие и може би водата, която има памет. Същността никога не е запаметяваща се, същността винаги е съществуваща. Така че героите ги помнят само героите.
Тръгваме от обект А - жертвата. Тя сънува своя спасител. ...