Алековата творба "Бай Ганьо" е едно доказателство за неидеализираността както в миналото, така и в настоящето, а може би и в бъдещето.

       Бай Ганьо е образ на вечно търсещия изгода, на вечния келепирджия, стремящ се да удари и той "кьоравото". И той като всеки друг човек е низ от страсти. Но какви страсти само! Най-долните и низши, присъщи не на хората, а на животните. Борба за оцеляване - добре, но защо на гърба на някой друг?! Защо друг трябва да ти плаща бирата? Защо непознатият трябва да превръща дома си в хотел, за да не похарчиш от парите си? Сякаш с тях ще станеш най-богатият? Оправдания има много и всякакви - времето било такова, че изисквало да реагираш по "подходящия" начин във всяка ситуация.

     Донякъде така е и днес, само че се смята, че има по-интелигентни (идеалисти), които ще оправят нещата! Да, ама не!  И днес хората се спасяват по единично. Всеки гледа само за себе си да е добре, какво му пука, че някои умират от глад в мизерия, нали той е щастлив! В тази страна няма оправия, байганьовщината от ден на ден става по-голяма. По-лошото е, че на хората им харесва да се държат просташки и не ги интересува мнението на "обществото".

    Липсата на идеал е главната причина за този хаос и безредица. Човек без  своя идеал закъде е? Нали именно идеалът те води по пътя на самоусъвършенстване, по пътя към щастлив живот. Той ти дава сили да продължиш напред и да се бориш с препятствията, за да достигнеш целта си.