Какво е да си съвременник? Защо я свързвам с бъдещето ли? Дали бъдещето е на съвременните хора или съвременните хора са част от него. Попитайте когото поискате и той ще ви каже, че поне един път в живота си си е задавал въпроси от типа на: Аз кой съм в целия този свят, или какъв съм и защо е така устроен света. Тези две думи са тясно свързани, тъй като едното т.е. бъдещето се определя от съвремието. Да си съвременник, означава според светския манталитет да си в крак с модата за едни (за младите се отнася), за други това е да си информиран за всичко, чрез всички възможни средства, за трети това е да се впусне в дълбините на науката, които според него му предлагат необятни хоризонти. В нашия постмодернистичен свят научните постижения дават огромен тласък на човечеството, тя дава надежда и чертае планове за един по-добър свят, свят без болести и глад. Тя все още не е достигнала своя апогей, защото не е намерила отговор на всички наболяли въпроси, като кризата за петрол и как да се намери по-ефективно, икономично гориво, като как да се открие панацея за болести като спин и рак. Оказва се на практика, че най-големият враг на човека е самият той. Човешкият фактор си остава и е фундаментът на целия проблем. Щеше ли да има тези въпроси и непрестанно търсения на отговори, ако човекът не правеше грешка след грешка. В основата на тези грешки стои фактът, че човекът е забравил или е затворил пътя на своя създател към себе си. Вижте само учебниците, по които учат нашите деца. В тях (говоря за днешните такива) само се загатва или се предлага като една от теориите, че Бог е сътворил света за 6 дена. Аз си задавам един такъв въпрос: Защо трябва да търсим отговори на неща, когато вече ги имаме. В Библията се казва, че началото на всички болести е грехът. А какво е грях? Не е ли това правене на грешен избор с катастрофални последици. Докато първият човек сгреши като наруши Божията забрана и позволи на греха да влезе в него, а от там и в цялото човечество, Бог имаше решение и на този нека го наречем глобален проблем, а именно Той изпрати своя възлюбен син да изкупи или очисти човека от греха и вината. Ще завърша с цитат от Библията: Исус беше камъкът и сам стана камъкът, който отхвърлиха зидарите.
© Деян Todos los derechos reservados
Това е само едно мнение, предполагам, че ако темата се продължи, тези неща, които ме смущават, ще се изгладят... може би в един спор...
В крайна сметка - замислящо есе, което е всъщност добре, стига да има кой да се замисли...
Поздравче!!!