Oct 21, 2008, 10:10 PM

Съвременност и бъдеще

1.7K 1 1
2 min reading

Какво е да си съвременник? Защо я свързвам с бъдещето ли? Дали бъдещето е на съвременните хора или съвременните хора са част от него. Попитайте когото поискате и той ще ви каже, че поне един път в живота си си е задавал въпроси от типа на: Аз кой съм в целия този свят, или  какъв съм и защо е така устроен света. Тези две думи са тясно свързани, тъй като едното т.е. бъдещето се определя от съвремието. Да си съвременник, означава според светския манталитет да си в крак с модата за едни (за младите се отнася), за други това е да си информиран за всичко, чрез всички възможни средства, за трети това е да се впусне в дълбините на науката, които според него му предлагат необятни хоризонти. В нашия постмодернистичен свят научните постижения дават огромен тласък на човечеството, тя дава надежда и чертае планове за един по-добър свят, свят без болести и глад. Тя все още не е достигнала своя апогей, защото не е намерила отговор на всички наболяли въпроси, като кризата за петрол и как да се намери по-ефективно, икономично гориво, като как да се открие панацея за болести  като спин и рак. Оказва се на практика, че най-големият враг на човека е самият той. Човешкият фактор си остава и е фундаментът на целия проблем. Щеше ли да има тези въпроси и непрестанно търсения на отговори, ако човекът не правеше грешка след грешка. В основата на тези грешки стои фактът, че човекът е забравил или е затворил пътя на своя създател към себе си. Вижте само учебниците, по които учат нашите деца. В тях (говоря за днешните такива) само се загатва или се предлага като една от теориите, че Бог е сътворил света за 6 дена. Аз си задавам един такъв въпрос: Защо трябва да търсим отговори на неща, когато вече ги имаме. В Библията се казва, че началото на всички болести е грехът. А какво е грях? Не е ли това правене на грешен избор с катастрофални последици. Докато първият човек сгреши като наруши Божията забрана и позволи на греха да влезе в него, а от там и в цялото човечество, Бог имаше решение и на този нека го наречем глобален проблем, а именно Той изпрати своя възлюбен син да изкупи или очисти човека от греха и вината. Ще завърша с цитат от Библията: Исус беше камъкът и сам стана камъкът, който отхвърлиха зидарите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян All rights reserved.

Comments

Comments

  • Темата е много интересна, но ми се струва, че малко си се отклонил от правилния път на обясняване на нещата и съответното аргументиране не е на висота...
    Това е само едно мнение, предполагам, че ако темата се продължи, тези неща, които ме смущават, ще се изгладят... може би в един спор...
    В крайна сметка - замислящо есе, което е всъщност добре, стига да има кой да се замисли...
    Поздравче!!!

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...