Светът се превърна в една фирма.

Това е новият комунизъм. Ако едно време беше важно да си “от нашите” т.е. да си партиец. То сега е важно да си с мисленето на бизнеса. Или поне да се правиш на такъв. Както и навремето не всички, които членуваха в “Партията” вярваха в идеите и. Някои бяха вътре само заради облагите. И сега не е нужно да вярваш в “бизнеса”. Важното е да си “вътре”, т.е. поне да се правиш, че вярваш. И да спазваш законите на “бизнеса”. Няма значение дали си умен, красив, добър, способен, всичко това е без значение. Ако не си “вътре” ти си никой.

И хората гледат да са “вътре”. Стремежът на почти всички е да са “там”.

Трагедията е, че ако си умен и с някакъв морал, ти разбираш, че това е една лъжа и се отдръпваш от това, и светът те отхвърля. Никога светът не е бил по изкуствен отколкото в наше време. Няма велики автори, няма гениални герои. Всичко е ежедневно, нормално. Дон Кихот е отдавна погребан и никой не се интересува от Дон Кихотовци. “Фирмата” няма нужда от такива нестандартни герои. Те не се вписват в представите за “работник” или “ръководител”.