Вали. Хубаво е човек да е влажен, когато предстои да разбие собствените си табута.

Ще кажете „Какви табута може да има един член на ХХХ-поколението?”, ами има, защото порното е безсмислица, в повечето случаи, пък и друго си е театърът, друго си е да чуеш диалог върху тази тема, друго си е Пинтър.

  Зад мен стои дълга интернет връзка, пренаселена с много думи и малко срещи; около мен е едно от най-развратните места в България – Студентски град, а аз вместо да тръгна да гоня дивото, отивам на театър. За някои това би било мазохизъм, за други бягство, а за мен е просто любопитство. Хубаво е понякога просто да гледаш.

Дали това е изблик на воайорство?

Да, всички, които отиваме на това представление, сме воайори. Дано са избрали така актьорите, че да няма ощетен пол.

  Ето го и метрото, аз се затичвам, виждам познато синьо яке, но я отминавам. Преди такова представление дори най-малкото нещо ще ме подтикне да обвиня Съдбата в сватовничество.

  Стигам Софийския – готино е, мирише на пресен дъжд, явно тук и в момента вали. Продължавам да се пречиствам, усъвършенствам овлажняването си, и ето ме пред позната сграда. Портиерът ме познава вече, може би, все пак аз почти си карам втора специалност в НАТФИЗ с това ходене на театър през ден.

  Пред мен стои залата, аз влизам, или по-правилно е прониквам, придържайки се до контекста, и сядам. Пред мен отново стои същото синьо яке – Съдбата си я бива.

  Започва първата сцена, разбира се, разкрачено, в буквалния смисъл на думата. Ще бъде готино! За протокола да отбележа, че четенето на подобни глупости сериозно вреди на вас и на другите около вас, но като сте стигнали до тук, защо трябва да свършвате преждевременно, все пак от любовника се очаква да докарва задълженията си до край, а вие в момента ми изневерявате със собствения ми текст, защото четенето за буквите е като… (ще спестя този глагол, така е по-мистично) за жената. Та да продължим заедно… Не, по-добре наистина си намерете друго есе с по-дълбок житейски смисъл.  Повечето хора, когато не мисля за секс, разнищват смисъла на живота, все пак.

Дали има смисъл да гледаш такова представление, без да участваш в него?

Не знам, но аз тук разбрах, че жените са по придатливи към такива теми, все пак около мен се чува почти само женски кикот.

  Представлението свърши, или по-точно не искам да ви го разказвам, защото ще си го гледате (казва се „Любовникът” и има много по-дълбок смисъл от моите брътвежи). Аз излизам, първи както винаги, и не щеш ли, пред мен изскача студентка, бъдеща актриса може би, аз завивам наляво – тя също, аз завивам надясно – тя също, следва сконфузеното - „О, о”, и се разминаваме с помощта на завидно триене. Да ви споменавам ли отново за Съдбата, май няма смисъл, пък и стига съм оправдавал подсъзнанието си с нея.

  Излизам навън, отново вали, но аз вече съм пресъхнал – получих това, което исках и сега чакам момента, в който ще застана пред белия лист, описвайки случилото се.

Дали описването е видоизмененото лице на тийнейджърското самозадоволяване?

Не знам, но е по-интересно от него. А вие, след като се запознаете с представлението, гледайте да правите друго, а не да пишете като мен. Довиждане и… просто „и”!