Тази вечер луната ще пее за мен, защото съм сама, както и тя е изоставена... Ще си бъдем само двете! За какво ли да си говорим? Ами... имаме доста общи неща - тя е студена и аз вече охладнях към хубавото в живота! Тя огрява, когато всички спят, нощем,когато булевардът вече не е така оживен, когато хората се успокоят, когато няма никого, когато е пусто... Пусто е и в моята душа, вечер, когато всички заспят, аз не спя, а просто вървя под лунната светлина и й се радвам, сядам на пейката в парка и си мисля... Хубаво ли е да си сам? В душата ти да няма място за обич и любов... Оглеждам се в небето - виждам звезди, може би и други сега ги виждат, но те не са сами, а си пожелават нещо... което искат да се сбъдне силно - пожелават си да бъдат завинаги заедно, да се обичат вечно... А аз какво да си пожелая?... Ами, може би, животът да бъде малко по-благосклонен към мен...
Скитам из града, само тук-таме святкат коли, накъде ли са тръгнали или може би се връщат отнякъде!? Лутат се и те в нощта... ...