9.10.2006 г., 15:10 ч.

Тази вечер... 

  Есета
2953 0 9
4 мин за четене

Тази вечер луната ще пее за мен, защото съм сама, както и тя е изоставена... Ще си бъдем само двете! За какво ли да си говорим? Ами... имаме доста общи неща - тя е студена и аз вече охладнях към хубавото в живота! Тя огрява, когато всички спят, нощем,когато булевардът вече не е така оживен, когато хората се успокоят, когато няма никого, когато е пусто... Пусто е и в моята душа, вечер, когато всички заспят, аз не спя, а просто вървя под лунната светлина и й се радвам, сядам на пейката в парка и си мисля... Хубаво ли е да си сам? В душата ти да няма място за обич и любов... Оглеждам се в небето - виждам звезди, може би и други сега ги виждат, но те не са сами, а си пожелават нещо... което искат да се сбъдне силно - пожелават си да бъдат завинаги заедно, да се обичат вечно... А аз какво да си пожелая?... Ами, може би, животът да бъде малко по-благосклонен към мен...

Скитам из града, само тук-таме святкат коли, накъде ли са тръгнали или може би се връщат отнякъде!? Лутат се и те в нощта... Дали са самотни като мен и луната? Може би...

Отивам пред фонтана в парка - денем е така оживен: има стотици влюбени, чиито сърца се вълнуват и за които това място е, както го наричат, „нашето” място. За мен това е просто един ням свидетел на любовта... Но вечер, когато няма никого, аз се промъквам там и също мечтая... Мечтая  за топлината на една ръка, за обичта на едно сърце, за вярата, че всичко „утре” ще бъде по-добро от днес... Но и аз, и луната знаем, че това няма да стане, защото любовта и утехата не са за всички хора: има и такива,които през живота си не могат да вкусят истинската любов, онази, която изпепелява, от която боли силно, но не се умира, а просто те кара да летиш, да мечтаеш, просто да живееш!

Луната ми се усмихва - аз виждам! Има си очички, които сякаш ми намигат, има си всичко... Дали и друг го е забелязал?... Може би... Тя ми дава кураж, казва ми, че има смисъл, че и аз някога ще бъда щастлива... Аз също й се усмихвам и си мисля за бъдещето... Какво ли ме очаква?Всъщност не искам да знам нищо за бъдещето... Не искам вече и да мечтая, защото знам, че мечтите ми са много големи и едва ли биха се изпълнили. Е, може би тези, които зависят от мен, но има и такива, които никога няма да бъдат реалност... Нищо, нали затова сме хора - за да мечтаем. По този начин се пренасяме в един красив свят, където няма злоба, няма отчаяние и отмъстителност и всичко е много мило и прекрасно... На човек му е необходимо да мечтае, да вярва, да знае, че всичко ще се оправи...

Минавам и покрай домовете на хората, вече е доста късно... Ако някой ме види, ще ме помисли за луда... Къде съм тръгнала ли? На разходка с мечтите си... Нали не е забранено? Виждам все още светещи домове, уют лъха от повечето... Ето тук една жена и един мъж, едвам-едвам премигват светлинки, свещи... музика, така предразполагаща към любов, те се гледат, заедно са от много години, но още не могат да се наситят един на друг... Аз и луната им се възхищаваме. Нима не са си омръзнали вече?...

А там виждаме една майка, коленичила до леглото на детето си, чете приказка и колко обич и нежност струи от тази стая... Идва и таткото и всичко става още по-хубаво, цялото семейство е заедно... Нещо мило и прекрасно се носи във въздуха... Чувство на нежност и красота, колко хубаво е хората да се обичат и разбират!...

Но... време е да се връщам в моята „уютна” стая... Вътре е тихо, нищо не нарушава тишината на нощта. Пускам тихо музика: обичам нежната музика, която ме кара да мечтая... С мене е Луната - най-добрата ми приятелка, тя единствена знае за среднощните ми пътешествия ...Обичам, когато е с мен, когато мога да й доверя тайните си... Защото знам, че ще ме разбере по-добре от приятелка... Приятелите са ни нужни, но могат да ни предадат, а Луната не може, тя просто ще ни подкрепи! Затова и толкова я обичам... След като се намечая, се отпускам в мекото кресло и се понасям в един красив свят - този на сънищата, феерия от багри и светлина... А когато се събудя на сутринта... Денят започва още по-мъчителен, но аз имам все пак някакъв стимул, защото знам, че ще дойде вечерта и отново с Луната ще пътешестваме в света на ПРЕКРАСНОТО...

© Аз Добрата Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Маги, ти си адски мила..Благодаря ти най-искрено за топлите думи..Днес имах ужасен ден, много напрегнат, но когато прочетох какво мислиш за есето ми, просто ми светна някак, почувствах се по-добре. Благодаря ти от сърце!Накара ме да се усмихна!Благодаря на всички, които ми пишете..
  • Приказно хубаво есе.Допада ми лиричния ти стил на писане.Знам от опит,че есе се пише трудно, а твоето се ниже како стих в проза.Браво.
    Драго ми беше да прочета.Имаме обща приятелка-луната. С обич за теб и нея.
  • Харесва ми
  • Много благодаря
  • +++ хубаво е
  • Помисли дали твоята луна не е като фонтана за влюбените, с такова мнение останах
    Много хубави мили и идеи си събрала тук, есето е чудесно, много ми харесва!
    Поздрави
  • Мерси много
  • Никога не бих го написал, но споделяш много от мойте мисли. Много добро, получаваш 6+ , направо си е адски добре описано. РЕСПЕКТ!
  • Самър Робъртс..Много благодаря!Много мило от твоя страна за оценката и мнението
Предложения
: ??:??