Животът ми до вчера бе скучен и мрачен...
До вчера бе застлан от сив сатен. Докато ти не се появи и не огря моя ден!
И с тези сини очи ме гледаше, озаряваше всяка част от моето тяло.
И чувствах се единствена и неповторима, изкачихме и върха на една точка. Мислих си, че съм по-специална, ала се оказа, че ти си поредният, който си играе с мен!!!
Молех ти се, с болка вричах се и казвах, че те обичам, само и само да останеш с мен, макар че това нямаше никакъв смисъл, аз знаех, че ти си изстинал. И до последно мислех, че в мен може би е причината, но днес поглеждам напред и виждам, че ти си си играл с мен! И кажи ми сега с кои очи да те поглеждам всеки ден. Като учим в едно училище, като във всяко междучасие срещам твоя поглед!
И за мен е тежко и болезнено и болка пронизва моето сърце, щом те видя!
Но с усмивка те посрещам и трептя,щом не те видя...
И в тази нощ тихо ще пролея поредната най-тежка сълза, сълзата, която бележи моята съдба...
Поредната сълза, придружена с тежката болка!!!

* * *

Написаното от мен го посвещавам на теб, Стоиле. Много те обичах, но ти си вече минало в моя живот... Миналото, за което най-много съжалявам... Проклет да е часът, в който те срещнах!!!