“Горко на този, който понякога не заприличва на Дон Кихот и който понякога не взема вятърните мелници за великани. Великият Дон кихот омагьоса сам себе си. Той не е глупак. Глупаците са тези, които не виждат пред себе си нещо красиво и нещо велико.”
Анатол Франс
Всеки един от нас се е отчайвал от всекидневието на живота си. Различаваме се по това, че някои от нас намират тази мъничка частица от Вселената, която кара съществуването ни да си струва и да оценим живота повече, отколкото бихме, ако бяхме в капана на скучното ежедневие. А каква ли е тази частица? За някои - дете, внуче, а дори и незначителни неща като това пръстyt ви да бъде обгърнат от ръчичката на бебе или да сте виновник за нечия усмивка. А за Алонсо Кехана - магическияt свят на книгите и любовта му към него и към дамата на сърцето му. Намирайки тези неща, той умира и се ражда добре познатият ни Дон Кихот.
Дали лудостта ни ще се изрази в това, че ще вървим цял ден с усмивка (необичайно и странно, за съжаление) или в това, ...