"Колкото и да изглежда странно, онова, което би трябвало да служи като оръжие срещу тероризма, често се превраща в негово прикритие"
Прочетох това изказване съвсем скоро и мисля, че много добре изразява същината на проблема.
От друга страна, мисля, че да се даде строга и еднозначна дефиниция на думата "Тероризъм", е невъзможно.
Това е един изключително жесток и краен метод, исканията и протестите на хората от третия свят да бъдат чути. Това е, всъщност, вик за помощ! Едно повтарящо се Априлско въстание, което има за цел да покаже на света, че нечии права са потъпкани до неузнаваемост.
Цивилизованите страни се опитват да противодействат на международния  тероризъм, като го осъждат и преследват терористите по законите на засегнатите страни. За съжаление, в голям процент от случаите за борба с тероризма методите са неефективни и извратени!
Според мен и до сега няма спечелена война срещу тероризма. Дори напротив!
Ситуацията се задълбочава и, ако има някакъв успех, то означава че реакцията е моментно потисната.
Тук идва моментът да спомена за световната военна, здравна, политическа и икономическа конспирации, в които аз искрено вярвам!
В случая се спирам на световната военна конспирация и ясно разбирам, че единственото, което не може да се предвиди, е мащабът на следващия пропит с кръв "опит за привличане на внимание".
Всичко изглжда като една почти перфектно контролирана акция, която има за задача да отнеме и да смачка достойнството на хиляди хора, разбира се плащайки нужната цена.
Съединените Щати признават, че потиснатите народи имат пълното право да прибягват до сила, но това трябва да се упражнява законно.
Подобно използване на сила не трябва да бъде насочено срещу гражданското население.
Вниквайки отново в тази необятна материя, бих казала, че разбирам защо са крайни методите. Въпреки невинните жертви, които оставя след себе си
един терористичен акт, това е единственият шанс за народите в неизгодна позиция да бъдат център на внимание поне за минута в централните новини.
Терористичните акции целят да получат максимална разгласа. Най-същественото при всеки акт е намерението на извършителя да постигне по-голям психологически ефект, отколкото да нанесе физически поражения. Извършителите,  за разлика от други престъпници, често поемат отговорността за извършеното двйствие. Намерението им е да подковат реда, да демонстрират, че правата на гражданите и зачитането на закона са без значение в сравнение с онова, което искат да постигнат.
Характерното за терористите "безстрашие" сами да посрещнат смърта е ужасяващо! И въпреки това, зад много от тези актове стои именно правителството!
То много често играе ролята на поръчител и ги финансира, когато има пряк интерес.
Правителсвото отнема територии, отнема независимост, природни богатства за сметка на няколко десетки жертви. Е, не е ли добра сделка?
За съжаление, гневът се натрупва и изход няма... Няма да има и финал! Агонията се удължава, докато има реална първопричина.
От друга страна, много малка част от незасегнатите държави са реално наясно с проблематиката. До нас често стигат новините за поредната заплаха, но никой
не се интересува кой и защо ги е предизвикал?! Всяко действие си има логична причина и катализатор, който довежда до решението за отговор-отмъщение.
За терористите изходът не е от голямо значение. Редът се оказва нарушен и в обществото се всява страх.
Вярвам, че тероризъм винаги ще има. Както и винаги ще има войни по света. Докато има преплитане на интереси, неспособност за мирно решение, слаба
международна политика и жажда за власт и надмощие.
Тези желания нарастват след всеки "успех", а това смело ни води до пълната разруха!
Тероризъм винаги ще има, независимо от каузата.