Тих крясък

В живота на всеки един от нас, поне веднъж се е случвало да загуби някой скъп за него човек. И на мен ми се случи и тогава исках да изкрещя, да му кажа неща, които не съм си позволявала да призная дори пред себе си.
           В такъв момент душата ми крещи,  иска ми се да спра времето или поне да го върна назад. Но това  не е изход, нали? Вътре в мен  душата крещи с тих крясък, а сърцето ми кърви. Вътре в мен нещо ме изгаря, нещо се бунтува и крещи, сякаш е затворено, а отвън... е  просто едно тъжно момиче. Момиче, което не може или не иска да сподели чувствата си. Момиче, което не иска да бъде наранено отново.
           Всеки път, когато го видя, раната се отваря, всеки път, когато чуя смеха му, той сякаш се забива като нож  в сърцето ми  и ме кара да изживея кошмара отново и отново. Не знам дали това се прощава... но се моля да се надживява.  
           Понякога се чувствам просто безпомощна. Може би ще ме  гледаш иронично, но някой ден и на теб ще се случи. А този, който се смее последен, се смее най-добре, нали така? И тогава и твоята душа ще крещи, както моята сега.
            Знаеш  ли, любовта е най-силната от всички страсти, защото  завладява едновременно главата, сърцето и тялото. С теб така ли беше? Обичал ли си ме някога? Едва ли. Но аз не се отчайвам, краят на една раздяла е нова среща. А ти разбра моята цена едва когато ме загуби. Вече е късно. Твоето писмо закъсня.
           Крясъкът в душата ми започва да става все по-тих и по-тих. Мъчно е натъжена душа да показва  веселие, но аз ще го направя. Може би, без теб животът ми е по-хубав. Всяка загуба, която ни е научила на нещо, е печалба. Аз вече знам как да постъпвам с такива като теб. Вече знам, че “печалбата за един е загуба за друг”. Жалко, че повярвах едва когато го изпитах на собствения си гръб. Но най-важното е, че го разбрах.
             След всяка буря изгрява слънце и след всяко зло идва добро. Така и след теб ще дойде  някой достоен за любовта ми. И знаеш ли, може би вече го срещнах този човек, може би сега съм по-щастлива от всякога, а ти ще бъдеш ли?