"Навън вали. Толкова силно вали! Имам чувството, че дъждовните капки ще пробият черепа ми и ще наводнят съзнанието ми... Евакуация на чувствата и мислите!... Стоя до прозореца и не откъсвам очи от бурята навън. Странно! Колко много природната стихия прилича на опустошената ми душа – изпочупени стъкла и прекършени клони, наводнени улици...
А душата ми е жадна за сбъдване! Съзнанието ми рисува полета от макове, небе – по-синьо от морето и жарко слънце...
Тихо е. Тази тишина ми липсваше. Сега мога да чуя своя вътрешен глас, нашепващ ми – намери себе си... Замислям се. Как да се "намеря"? Изобщо можеш ли да търсиш нещо, което никога не си губил? И всъщност някога намирала ли съм своето истинско аз?"
Намерих този текст, запазен в телефона си. Хубавото на тези джаджи е, че съхраняват неща, за чието съществуване ти отдавна си забравил. Да, далеч във времето пишех. Пишех, защото имах потребност, а и много хъс. Стараех се прилежно да подредя мислите си. С опита на дългогодишен психолог анализир ...