Тишината кънти в главата ми, удря слепоочията ми.... Тихо е... Моите ученици пишат. Толкова  сериозно работят, че се чува само шумоленето на прелистваните тетрадки.

    Толкова е тихо!

    Заслушвам се  в себе си. За какво мисля! За тези момчета и момичета, които преразказват в тетрадките си съдбата на Стояновата майка от разказа „Иде ли” на Вазов.

    Мили, хубави дечица! Дали успявам да стигна до малките им сърца?! Дали са почувствали болката на  баба Цена? Какви ли хора ще станат? Светът е толкова сложен и изглежда не се е променил много от времето на Вазов! Защото още има войни, защото още загиват нечии синове!

    Тихо е! В главата ми има толкова въпроси, че ми се иска да крещя... Но и аз пазя тишина, защото децата пишат! Дали и техните мисли крещят! Дано съм ги научила да мислят!