Седя си, гледам в монитора и мисля за НЕГО... За очите му, за усмивката му, за моментите ни заедно, за прегръдките ни, за лигавенето и смеха... Мисля си, ако наистина толкова много означавах за него, щеше ли да си тръгне, щеше ли да ме остави? Липсва ми!... Липсват ми дните, прекарани в разговори, разходките ни, моментите, в които погледите ни се засичат и се усмихваме един на друг, липсва ми мълчанието, докато седим прегърнати... Липсва ми всичко това! Но той знае ли го?... Знае ли, че всяка вечер по лицето ми се стичат бавно сълза след сълза, че постоянно мисля за него, че всяка сутрин, като се събудя, се надявам да ми е писал, че постоянно говоря за него на приятели и близки, постоянно си спомням времето ни заедно, че ми липсва, липсва ми адски много!!... Знае ли го? Има ли смисъл вече да се надявам, има ли смисъл да си мисля, че той ще се върне и всичко ще е по старому, че пак ще се държим за ръце и ще се разхождаме, без значение къде? Не искам никой, не искам нищо, само НЕГО!! Толкова ли не заслужавам щастие? Толкова ли хора съм наранила, че сега заслужавам да бъда забравена, толкова ли сърца съм съм разбила, толкова ли мечти съм убила, толкова ли не заслужавам нищо? Да, и гадна съм била, и кучка съм била, знам, ранявала съм, както са ме ранявали... използвала съм, както са ме използвали... плакала съм, о, само аз знам колко много пъти... И все пак много ли искам? Искам НЕГО, по дяволите, искам го до мен, искам да усещам прегръдките му, подкрепата му, и с онази прекрасна усмивка искам да изрича името ми пак, искам го!!... Само че не знам той дали го иска... иска ли пак да сме толкова близки? Беше ми обещал да продължим да се чуваме, да си пишем, да излизаме... не се случи... по дяволите, не се получи... И ето, пак аз плача, пак аз страдам, да, онази, кучката, онази глупачка, която все се надява и вярва, че и нейният момент на щастие ще дойде... Надеждата все повече умира, сълзите стават все повече, плачът ме дави, въздухът не ми стига, безсилна съм... Без него няма смисъл, без него не искам да продължавам напред, НЕ ИСКАМ!!... Но мога!!... Мога да вдигна глава и да продължа .. да, има и други, да, може би някой тайно ме обича... Но, за Бога, защо ми е този някой, ако ТОЙ не е до мен... : ((