Седя си, гледам в монитора и мисля за НЕГО... За очите му, за усмивката му, за моментите ни заедно, за прегръдките ни, за лигавенето и смеха... Мисля си, ако наистина толкова много означавах за него, щеше ли да си тръгне, щеше ли да ме остави? Липсва ми!... Липсват ми дните, прекарани в разговори, разходките ни, моментите, в които погледите ни се засичат и се усмихваме един на друг, липсва ми мълчанието, докато седим прегърнати... Липсва ми всичко това! Но той знае ли го?... Знае ли, че всяка вечер по лицето ми се стичат бавно сълза след сълза, че постоянно мисля за него, че всяка сутрин, като се събудя, се надявам да ми е писал, че постоянно говоря за него на приятели и близки, постоянно си спомням времето ни заедно, че ми липсва, липсва ми адски много!!... Знае ли го? Има ли смисъл вече да се надявам, има ли смисъл да си мисля, че той ще се върне и всичко ще е по старому, че пак ще се държим за ръце и ще се разхождаме, без значение къде? Не искам никой, не искам нищо, само НЕГО!! Тол ...