Сигурно и вие си имате такава класация. Сцени, които са толкова емоционално силни, че са се врязали завинаги в паметта ви. И тъй като са натоварени с толкова много емоция и контекст, с толкова много изкуство, натежали, те са потънали на дъното на паметта ви. И понякога, когато най-малко очаквате, те изплуват на повърхността. Като спомени, като усещане, като халюцинация. И са истински - от плът и кръв. Защото вече са станали част от вас, от вашия живот...

Ето го и моят топ 10 на най-великите сцени в историята на киното:

№ 10 "ВЗВОД", режисьор О. Стоун
Сержант Елаяс (У. Дефо) тича сред виетнамската джунгла, преследван от стотина виетконгци. Излиза на открито поле. Виетнамците стрелят по него. Куршумите разкъсват тялото на Елаяс, но той продължава да тича. Краката му се подгъват, залита и пада, но става. Нови куршуми го разкъсват. Хвърчат парченца човешка плът, капки кръв! Близък план. Забавен каданс. Елаяс пада на колене и вдига ръце към небето. То е безоблачно и нежно-синьо... Една поетична смърт сред ужаса на Виетнамската война!

№ 9 "ЖЕГА", режисьор М. Ман
Нийл Мак Коли (Р. Де Ниро) има възможност да избяга от полицията. Но той отива в хотела, за да отмъсти на човека, който го е предал. Хотелът е пълен с полицаи, които охраняват доносника. Без да се поколебае, влиза. Близък план. Лицето на Де Ниро е каменно. Скулите са изпъкнали. Очите са втренчени, напрегнати до взрив! Мак Коли извършва безумие. Той е убиец, крадец, гангстер, но точно в този момент е... поет! Прави най-красивото нещо в живота си. Връща се, за да отмъсти за своите приятели... Отваря вратата с крак и стреля!

№ 8 "ТИТАНИК", режисьор Дж. Камерън
Джак (Л. Ди Каприо) качва Роуз (К. Уинслет) в лодката. Двамата се разделят. Лодката на Роуз бавно се спуска надолу. Тя поглежда нагоре... Звездното небе и лицето на нейния любим, което безвъзвратно се отдалечава... И музиката на Дж. Хорнър, която съпреживява момента и подготвя за това, което ще последва... Роуз скача обратно на кораба и тича към своя любим. Тича като в транс, с развети коси и халат. И е толкова красива! Защото в този момент нейната любов е по-силна от живота, от смъртта, от всичко...

№ 7 "СПАСЯВАНЕТО НА РЕДНИК РАЯН", режисьор Ст. Спилбърг
... Онези първи 25 минути на филма! Напрегнати до скъсване, спиращи дъха! Взривове, картечни откоси, откъснати ръце и крака! Целият кървав хаос на десанта при Нормандия! Онзи войник, който си търси откъснатата лява ръка! Друг, който крещи от зверски болки... Брутална визия и звук!

№ 6 "ШОФЬОР НА ТАКСИ", режисьор М. Скорсезе
Тази сцена, тази реплика - те са легендарни! Травис Бикъл (Р. Де Ниро) се гледа втренчено в огледалото и пита: "На мен ли говориш?!" Абсолютният аутсайдер и самотник разговаря със себе си. Незабравимо!

№ 5 "РОКИ", режисьор Дж. Авилдсън
Роки (С. Сталоун) тренира за мача на своя живот. Тичайки, изкачва стълбите. Момчето от народа, от мизерията, изкачва стълбите на своята мечта. Иска да превъзмогне себе си, противника, собствената си обреченост. И го прави!

№ 4 "КРЪСТНИКЪТ", режисьор Фр. Ф. Копола
Дон Вито Корлеоне (М. Брандо) посреща гости в своя кабинет. Близък план. Дон Вито говори бавно. Обмисля всяка своя дума. Лицето му е почти безизразно, но е стаило овладяната емоция на един голям мъж, който знае какво да прави... И го прави мъдро!

№ 3 "АПОКАЛИПСИС СЕГА", режисьор Фр. Ф. Копола
Американските хеликоптери атакуват виетнамско крайбрежно селце. По заповед на командира им (Р.Дювал), по време на атаката на мощна аудиоуредба, която се намира на един от хеликоптерите, се пуска да звучи симфония на Вагнер.... Метафора на цялата абсурдност на войната във Виетнам! Но сцената е безумно епична!

№ 2 "ЗАВРЪЩАНЕТО НА ДЖЕДАИТЕ", режисьор Дж. Лукас
Дуелът между Вейдър и Люк! Люк крещи: "Таткооо!" И се изправя срещу баща си. Бие се красиво - с гняв, с отчаяние, за да спаси сестра си, приятелите си. И за да спаси баща си. Наистина го спасява! Събужда човешкото в него... Но как го прави! Сцената събира в юмрук цялото внушение на филма, концентрира го в свръх доза и го инжектира венозно, за да те пристрасти неизлечимо, до гроб.

№ 1 "СМЕЛО СЪРЦЕ", режисьор М.Гибсън
Има ли по-мъжки филм?! Има ли "по-пипната" сцена от онази, финалната, в която обезглавяват У. Уолъс (М.Гибсън)... Близък план. Забавен каданс. Големите сини очи на Мел Гибсън. Усмивката на жена му, която го очаква в отвъдното. Уморената усмивка на Уолъс, който умира именно заради любовта си. Секирата пада... Стиснатата в юмрук ръка на Уолъс на фона на синьото небе. Пръстите се отварят и пада кърпичката, подарена му някога от любимата жена. Кърпичката полита бавно. Сякаш е душата на Уолъс, която отлита - свободна, победила смъртта! Настръхвам! Нямам думи!

Вие имате ли?!