Кое е това нещо, което кара отвътре човека да му се работи, да прави нещо? Примерно да чисти, да подрежда, да готви, да работи в работата и да изпитва удоволствие от отдадения труд. Това е според мен ИНСТИНКТ. Както пчелите работят без никой да ги кара или да ги заплашва. Мравките събират храна на зимата без да знаят, че като дойде зимата, няма откъде да си ги набавят тези продукти. Това е дар от природата. Защо при човека има нарушаване на този инстинкт? При човека има така наречения мързел, който лишава човека от този процес, да работи активно. Още повече има и болестно състояние, меланхолия (депресия), при което човек може да изпадне в напълно невъзможно състояние да извършва този инстинкт – да работи. Как да излекуваме това явление и тази болест? Работата е естествен процес на живия организъм. Водораслите също работят. Дърветата също функционират. Значи трябва да търсим разковничето в човека, т.е. да му направим психоанализа. Да вникнем в сърцевината на проблема. Да отговорим на въпроса: Защо човекът се е затворил в себе си, защо не му се излиза от вкъщи? Къде бихме могли да го изпратим? С какви занимания би могъл да се занимава според тежестта на заболяването му? С какво ще може индивидът да се пребори и с кое няма да може, няма да бъде по силите му. Обществото е болно. Ами, разбира се, че ще е болно, след като има безработица. Безработицата е социален и физиологичен проблем. Да оставим парите настрана. Човек и да е материално осигурен, той отново има нужда от работа, защото работата е физиологична и животворяща необходимост. Човек, който не упражнява трудова дейност, той атрофира. На него му закърняват естествените природни инстинкти. Той умира като живо същество. Това е пагубно явление. Другата крайност е подобно вредна. На запад е модерно да се работи по 14-16 часа в денонощието. Това става модерно и при нас. В тези случаи организмът се преуморява. Нарушава се хармонията му. Човек започва да работи и да трупа количествени промени, но не и качествени, защото в съня и почивката е моментът, когато човешкият мозък преработва старата информация и се създава предпоставка в личността да се родят нови евристични идеи. Мозъкът може да функционира в геометрична прогресия. Това е богатството на възможностите на човешкия мозък. Ето затова в много статии пише, че човек използва само 5-6 процента от възможностите на мозъка си. Тези проценти няма да нараснат ако човек продължи да живее като „кон с капаци”. Трябва непрекъснато да се правят проби, експерименти с ежедневието на човека. Да се проследява в кои часове е по-активен. Да се води план-статистика при какви обстоятелства как се чувства, кога е по-продуктивен, кога е подтиснат и какви са истинските причини за това. Чрез анализиране на всичките тези наблюдения ние можем да вървим постепенно, може и бавно, но сигурно по пътя на еволюцията.