Трябва ли да ни боли?

В живота нищо не е вечно. Както казвам в едно мое стихотворение "често случва се така: Хора своите пътища пресичат и, когато охладнее в тях страстта, те започват вътре в себе си да криволичат." Това неоспоримо е така. Хората се срещат, влюбват се и се разделят. И това си е в реда на нещата. Но когато се случва някой да си отиде от живота ти, без значение какво изпитваш към него, това предполага огромна промяна. Ако обаче обичаме този човек, който ни напуска, се чудя трябва ли да ни боли?

Не мога да отрека, че първото усещане, първичното, е болка. Една такава неописуема, рязка и искаш единствено да плачеш. Много. Цял ден, цяла седмица. Но сълзите не лекуват .. това съм го изпитала и знам.

След болката и плача обаче идва ред на преосмислянето. Прехвърляш в главата си спомените, които си съхранил, случките, които си преживял. Опитваш се доловиш от някъде позната миризма, искаш да усетиш същия допир... но са те напуснали вече. Самотно ти е и продължаваш да си мислиш какво ще правиш от сега нататък. Не си си представял живота по друг начин, освен с този човек. Но всичко се е променило. Трябва и ти да се промениш.

Да, ще ти липсва присъствието на другия. Ще ти липсват разговорите с него, ще ти липсват горещите нощи, но трябва от самото начало да сме подготвени за края. Разделите може наистина да са трудни, но са неизбежни, а с една раздяла не свършва живота. Ще има нови срещи, нови чувства и накрая пак ще ти останат само спомените.

Това е и причината да продължиш напред. Не знаеш какво те чака зад следващия завой, трябва просто да си отворен за него. Да вярваш, че можеш да продължиш и да изживееш всяко следващо нещо докрай, да го изживееш, както никога до сега.

Радвай се, че си изпитал това, което си имал с дадения човек. Радвай се и бъди благодарен за нещата, които ти е дал. Не съжалявай за нещата, които ти е взел - все пак от любов си се раздал.

Хората казват, че е по-добре да загубиш любовта, отколкото никога да не си я усетил. Изпитанията на раделите ни правят по-силни, правят ни по-земни и ни карат да оценяваме всяко следващото нещо по неговите истински достойнства. Не трябва да ни боли, не трябва да плачем - късметлии сме да сме изпитали истинско чувство, макар и да сме го загубили след това. Колко други цял живот чакат за нещо такова и никога не го намират.

Аз съм щастлива, че те срещнах. Благодарна съм, че дойде в живота ми, макар и толкова бързо да го напусна. Оценявам всички моменти заедно и спомените винаги ще навяват носталгия в мен, но аз ще продължа. Сама или с някой до мен. Сама или с някой като теб, защото наистина ти беше всичко, което искам. Просто времето не беше правилно, хората не бяха правилни, ние не бяхме правилни и всичко между нас беше неправилно. Искам само да ме помниш и след време, когато се видим пак, с радост да се поздравим. Да си спомним отминалото и да сме щастливи, че сме го изпитали заедно.

Нормално е да ми липсваш. Нормално е да ме боли, когато си отиваш... днес. Утре аз пак ще съм добре и пак ще съм силна. (sun)

(на един човек, който ме накара наистина да усещам, но той едва ли знае това...)

24.05.08