Трънки

*

Човешко стълпотворение...

  Пъплещо човешко множество върху планетната кора. Стремежи и усвояване на земя, атмосфера, реки и океани. Грабеж, консумация, натурални и виртуални платежни средства... Множене, „Либерална идеология”, многомилярдни искания, надделявания, противопоставени на творческо, философско и лично претворяване на живота. Милярден егоизъм, егоцентрично самомнение, кавги, войни. Милярден ропот, истерични искания, завоевания, противопоставяния, убийства...

Религиозност, мистицизъм, жизнено-планетарно, биологично-духовно търсене; някакви опосредствени представи, вековно търсена космогония... Достигнала историческо и времево ниво; научни теории, откриване микро и макро обхвати. Пропадания, опит за уподобяване с висшите сили, съзидания, докосвания и единения със съзиданието, с мирозданието...

Заедно с това безогледна и безсмислена консумация, рушене, изчерпване всички ресурси, нов промишлен боклук даже и в космоса. Ненасита до „последното дихание” на „хомо-консуматорус”, „хомо-военникус”, „хомо-управлярикус”... Интересното в цялата променливост, противоречивост, противоборство и множене, за времеви миг се напластяват, добиват устойчивост и се пропагандират идеи, достижения и доктрини дори след биологичната смърт на индивид, поколение, народност. Превръщат се в идеологии, които действено крепени с „демократично мнозинство”, власт, пари и   оръжие, господстват с доброто и лошото по-дълго, обхващайки общества, умове, биология и дух...

Какво е това пъплене и напъване на временната биологична материя, някъде, малко, случайно или закономерно, явила се в малкото и крайно епизодично съчетаване в ниските и отдалечени стъпала на превръщането на атоми, светлина и „време”...

Поглед и обхващане на предели малко-голямо, светлина-тъмнина, бързо-бавно, съществуване и небитие... Жизнена частица, двойствен микроелемент в безкрая, която натрупва и натрапва множество осъзнати единици, групи, народности, езици, религии, въгледи, разбирания, чуства... Смесени едно върху друго, едно срещу друго, наслоени разнородни. В рая и ада на безкрайно множество биологични души... В очите на всемира миг, безкрайни частици светлина, съществувания, стремежи, преминавания...  Дълго във всевечното превръщане, преминаване, представи и упорство, осъзнаване сред гигантски купове материя и светлина, частици в относителна стабилност и самостоятелно съществуване...

В това истинно битие, обхватно и безкрайно, как да ситуираме единичното, как да отберем вярното, ценностното? Как да умиротворим индивиди, групи, народи и нации, властовите „органи”, политическите организации, икономическите групировки?

  Неистово производство и потребление пък макар и за един кратък биологичен цикъл. Кое е референта, нормата? Към какво да се приобщим, къде да търсим, с кого?

За момент застиваме в настоящето, , имаме представа за миналото, някаква нагласа и насока за „утре”, съпоставени с единицата. Четем томове за „билото”, търсим „развитие”, вяра, учение...За бъдещето създаваме чуствен усет, представи, теории, блян. Съзнание и битие... Миг и възприятие... Мисъл и претворяване...

Постижимо или не, познаваемо или не, хармония с всемира или „хомо-его” и хранителна верига?! Закономерно-вселенско места в безкраея или случайно съвпадение в миговете на „отдалечаване”... след Големия Взрив в многото превръщания на Вселената...

Пред безкрайното...

  Реещият се Дух и човешката граница. Мисълта, която играе, търси, преминава и „земните” предели... Едно вечно, мигновенно и епохално противоречие. Идеи, стремежи, проекти, желания, прекъснати от време и тлен. От обществена и научна даденост. Човек и време. Сетивност и чуственост. Биология и дух. Някъде във Всемира...

Обществено...

  Обществото на „търговската задоволеност” и рекламния маркетинг. Комерсиалната „индивидуалност” и глобалния „брънч”. Сугестията на електронни предложения, приятелства, „връзки”. Смесено многолико с „лайк и фейк”, умозрително визуализирано и ехидно коментирано... Градско-техническа джунгла и остойностени образования, здравеопазвания, новинарство, медия. Масов мравуняк. Крайности – задоволеност и нищета. Управление на „келепира” и „рушветчийство” на управлението. Малката ни Синя планета като отесняла и захабена дреха отива в космическия „контейнер” с 5G скорост... Всеобща свързаност в разнородието и разноезичието... В консумацията и електронните валути... На кратка космическа разходка със случайните борсови индекси и археология на остатъците...

„Венецът на творението” в творческа криза на „третата възраст”...

1-3.09.2021

*В бизкото напоследък „Плодовете на кривата круша” е заето от друг автор...