Имаше нещо ново в този поглед. Нещо, което я караше едновременно да се чувства беззащитна и сигурна. Всичко беше толкова еднакво и толкова различно. Любовта изстиваше с всяка следваща секунда. Тя твърдеше, че не вярваше в нея, но въпреки това я болеше от загубата на това, което не можеше да спре да изчезва. Какво беше любовта за Моника? Да се чувстваш свободен тялом и духом, дори когато някой притежава тялото ти, сърцето ти и душата си. Да, Моника знаеше това. Беше я страх, че именно заради това така бавно и болезнено свършваше всичко. Може би, те се стараеха твърде много да притежават другия. Може би, бяха станали зависими и това ги отчужди повече. Не че не се обичаха... Не че при всяка целувка и прегръдка, нещо в тях не потреперваше.Не че не се нуждаеха един от друг. И тук беше грешката. Нуждаеха се твърде много. Моментите започнаха да се повтарят и всяка среща загуби своята уникалност. Иво и Моника бяха станали жертви на света около тях. Вече мислеха, че притежават другия и не трябв ...