Devil_Angel{} (Любомира )
40 16
28 abr 2007, 23:13

Твоят глас 

  Ensayos
1372 0 1
  Взимам телефона и набирам номера ти със затворени очи. Все още го помня и едва ли някога ще го забравя. Защото не си запаметен само в един указател, но и в сърцето ми. От първото мога да те изтрия, но не искам. От второто искам да те изтрия, но едва ли ще успея...
  Чувам сигнала... Сигналът в слушалката не може да се сравни с бързото тупкане на сърцето ми...
  Треперя... Сякаш съм на най-студеното място на света. И наистина е така след като ти си тръгна. Това студено място го нося в мен. То се стопява само когато чуе гласа ти, който е по-топъл и от Слънцето.
  Затова сега пак ти звъня - за да можеш за пореден път да стоплиш този лед и да ми върнеш поне част от щастието, което изпитвах, докато още беше до мен...
  Все още те обичам!

© Любомира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е да гониш целите си, но не на всяка цена! Винаги бъди една достойна жена! Поздрав!
Propuestas
: ??:??