"Какво й гледаш на тая малка курва?" - чу внезапно той в съзнанието си. А в ушите му звучеше радио "Нова". Любимото му радио в любимия му часови пояс - между 12 и 2 на обяд. Течеше предаването "Classic Brunch" - само меланхолна, апатична музика. И без това на него му бе меланхолно и апатично. Пък и времето беше такова - облачно. Сякаш всеки миг щеше да завали дъжд, но не гръмотевичен, така характерен за края на пролетта и началото на лятото, а спокоен, почти есенен дъжд, придружен от ниски за сезона температури. Как му се щеше в петък вечер да отиде на "Световната меланхолия" - концерт на неизвестна нему група, която обаче щеше да свири меланхолична музика. Ако можеше само да отиде, би ги опознал, би разбрал повече за тях, даже би бил готов да си купи тяхно CD. Но не! Скапани финални контролни по руски, скапан живот! Защо всички концерти трябваше да съвпадат с важни изпитвания? И тоя проклет автобус, в който пътуваше сега. Изведнъж несъзнателно пак се обърна наляво и я видя - седнала н ...