Концепцията за човешкото тяло, неговата преходност и преломност, връзката
между душата и тялото, биват обект на дискусии още от дълбока древност. Тя-
лото като проблем претърпява множество интерпретации. То често бива пре-
небрегвано, за сметка на душата, бива свързвано с животинското. Още Аристо-
тел казва, че всичко на света е разделено на висше и нисше – човек и животно,
мъж и жена, душа и тяло. Съответно човек трябва да действа с душата си, а не с
тялото си – теза, актуална и днес.
Но в наши дни постоянните технологични изменения и популяризацията на
интернет налагат разглеждането на нови позиции, на по – различен подход към
идеите за душата и тялото. Техниката и технологиите са в своя подем. Създаде-
ни да улеснят нашия живот, да помогнат едновременно на нашето физическо и
психическо тяло, те имат огромна роля в живота ни, въпреки че само преди де-
сетилетия интернет дори не съществуваше. Често прекарваме повече време
пред компютъра и мобилния телефон, от колкото в истинския свят. Храним се,
докато гледаме телевизия. Хващаме автобуси и ползваме асансьори за съвсем
кратки разстояния. Физически ставаме все по – слаби, а психически все по - за-
висими от техниката. В големия град това е неизбежно. Говорим за усещането
за липса на природата, за това колко зле ни се отразява мръсния въздух на
предприятията и непрестанния шум, за това колко изморени се чувстваме. В
действителност това се забелязва - изкуствено създадените паркове, нуждата от
съботно бягство в планината, са ясен пример за това. Но природата за нас по –
скоро се е превърнала в архетип – част от колективното несъзнавано на нашите
предци, част от нашите гени, но не и нещо, което реално преживяваме. Повече-
то от нас не биха изкарали дори ден сред истинската природа. Телата ни са за-
кърнели, а еволюцията е насочена по – скоро към съзнанието. Границите между
естественото и изкуственото, между наследено и придобито в човешката приро-
да са размити.
Тук идва и виртуалната реалност – интегрираща душа и тяло, премахваща
всички недостатъци на физическото, позволяваща на човек да бъде такъв, ка-
къвто иска да бъде, там, където иска да бъде. Физическото тяло става излишно,
което води дори до идеята за безсмъртие, вълнуваща ни от началото на нашето
съществуване. Техниката и технологиите ли са новият философски камък? Все
повече хора посвещават живота си в изследване на възможния потенциал.
„ Учени от Университета Метрополитън в Токио, Япония, разра-
ботват нова уникална технология, която носи името „Технология
на виртуалното тяло” (virtual body technology). Чрез нея ще може
да се използват всички сетива на човека. Така ще се създаде усеща-
нето, че човекът обитава чуждо тяло, разказа Дискавъри Нюз, цити-
ран от „24 часа”.
Самото осъществяване на „вселяването в чуждо тяло” ще се прила-
га чрез технологията, която включва използването на един вибри-
ращ стол, който може да се накланя напред и назад, 3D монитор,
слушалки и вентилатор, който ще генерира различни миризми,
идващи от природата. Чрез тях ще се пресъздават състояния на
околната среда. Ще има и педали, чрез които човек ще си предста-
вя, че върви или тича. Предстои да се работи още по начина, по кой-
то ще бъдат пресъздадени вкусовите усещания.
Учените се надяват да създадат усещане, което напълно ще се
покрива с реалното и което ще може да позволи човек да може да
се всели в тялотона всеки друг и да бъде навсякъде, където поже-
лае. Предстои все още да се установи дали съществуват някакви
рискове за хората, които ще се възползват от тази „реална” илю-
зия. “
Терминът „виртуално тяло“ представя положението във виртуална реалност
или среда. Човек, прекарващ време в интернет пространството, е смятан не
само за физически стоящо пред компютъра тяло, а и виртуално представено та-
кова, което може да се свързва и комуникира с други хора. Това показва
възможността на тялото едновременно да съществува в две реалности, да пре-
живява и да бъде преживявано вътрешно и външно, да преодолява ограничения-
та на реалността.
Много хора прогнозират, че скоро ще заживеем изцяло в кибермрежата, а спо-
ред конспиратори, ние вече несъзнателно сме проектирани там, бивайки експе-
римент - хипотеза, която вече не звучи невъзможна.
Наред с множеството ползи, които техниката и технологиите предоставят, съ-
ществуват и много опасности. Богатият свят на бърза и подробна информация,
комуникация с хора от целия свят, свобода на словото носи със себе си и обърк-
ване, насилие, агресия, онлайн тормоз. От все по – ранна възраст ставаме
потребители, замествайки тленността на тялото с нови проблеми. Като се за-
почне от изолация, социални фобии, психични разстройства и се стигне до все
още непознатите умствен контрол, изгубване на личността, кражба на
идентичност и т.н., които биха били равнозначни на смърт. Бягството от тялото,
към което толкова се стремим изобщо не е безопасно, а проучванията в тази
област са непълни. Рисковете остават догадки. Какво ще се случи с телата ни в
технологичния свят? Можем само да следим развитието.
© Mgg Todos los derechos reservados