Тясно ми е...
2 мин за четене
Тясно ми е...
Тясно ми е.
Тясно ми е в твоето сърце. Чувствам се като в склад, пълен с вехтории. Навсякъде наоколо има неща, които са били или все още са част от живота ти. А там, в дъното, стоя аз. Стоя и чакам да дойде ред да ми обърнеш малко внимание.
Не! Не се притеснявай. На мен ми е добре тук. Вече свикнах с това, че не мога да бъда на преден план в твоя толкова подреден и странен живот. А и вече знам, че все някога ще дойде време и за мен. Било то сега или след... не знам колко време.
Спокойно! Ще почакам. И без това нямам друга работа. Просто ще си стоя тук и ще си спомням за времето, когато бях нещо повече от непотребна вещ за теб.
А може и да си помечтая. Какво толкова? Може да се превърна в заблуден оптимист, чиято единствена цел е да убеди себе си, че животът му е като приказка - красив, спокоен, уреден. Защо не? Защо да не си помечтая? Защо да не се опитам да заблудя себе си, че нещата отново ще бъдат както преди? И без това нямам какво да правя. А и захвърлена тук, сред непотребните вещи, се чувствам „страхотно". Навяват ми спомени, спомени, свързани с теб. Опита се да ме направиш част от тези неща, но дори тук, където сме само аз и те, аз пак съм си аутсайдерът. Явно не ми е писано да ги разбера и оценя. Е, все пак не може всичко да ми харесва. Нали животът трябва да бъде гаден! Иначе всичко би било прекалено хубаво.
Ще продължавам да си стоя тук. Дано се сетиш къде си ме оставил. Ще се опитам да съхраня искрицата любов в сърцето ми, но да знаеш, че тук е тясно и няма достатъчно кислород. Все пак ще се опитам да направя всичко по силите си, но не знам до кога ще мога да я задържа жива.
Но ти не се притеснявай. Покрай мен има толкова много вехтории. Все някоя от тях ще може да ме замести. А и за теб едва ли има голямо значение с коя от „любимите вещи от склада" ще се забавляваш или ще запълваш времето си. Днес една, утре - друга... А те са толкова много, че ще си имаш занимания за цял живот. Може би пък, дори няма да успееш да стигнеш до дъното на склада и да ме откриеш. Аз май по-добре да се поогледам за изход от този склад, защото току-виж съм останала да събирам прах цял живот. А светлинката в сърцето ми става все по-слаба и по-слаба. Страх ме е, че ще остана на тъмно. Ще почакам още малко, докато започне да тлее. Тогава ще потърся изход. Сега мога да си помечтая...
А ти не се притеснявай. Все още съм тук, но не знам до кога.
Тясно ми е.
Тясно ми е в твоето сърце. Чувствам се като в склад, пълен с вехтории. Навсякъде наоколо има неща, които са били или все още са част от живота ти. А там, в дъното, стоя аз. Стоя и чакам да дойде ред да ми обърнеш малко внимание.
Не! Не се притеснявай. На мен ми е добре тук. Вече свикнах с това, че не мога да бъда на преден план в твоя толкова подреден и странен живот. А и вече знам, че все някога ще дойде време и за мен. Било то сега или след... не знам колко време.
Спокойно! Ще почакам. И без това нямам друга работа. Просто ще си стоя тук и ще си спомням за времето, когато бях нещо повече от непотребна вещ за теб.
А може и да си помечтая. Какво толкова? Може да се превърна в заблуден оптимист, чиято единствена цел е да убеди себе си, че животът му е като приказка - красив, спокоен, уреден. Защо не? Защо да не си помечтая? Защо да не се опитам да заблудя себе си, че нещата отново ще бъдат както преди? И без това нямам какво да правя. А и захвърлена тук, сред непотребните вещи, се чувствам „страхотно". Навяват ми спомени, спомени, свързани с теб. Опита се да ме направиш част от тези неща, но дори тук, където сме само аз и те, аз пак съм си аутсайдерът. Явно не ми е писано да ги разбера и оценя. Е, все пак не може всичко да ми харесва. Нали животът трябва да бъде гаден! Иначе всичко би било прекалено хубаво.
Ще продължавам да си стоя тук. Дано се сетиш къде си ме оставил. Ще се опитам да съхраня искрицата любов в сърцето ми, но да знаеш, че тук е тясно и няма достатъчно кислород. Все пак ще се опитам да направя всичко по силите си, но не знам до кога ще мога да я задържа жива.
Но ти не се притеснявай. Покрай мен има толкова много вехтории. Все някоя от тях ще може да ме замести. А и за теб едва ли има голямо значение с коя от „любимите вещи от склада" ще се забавляваш или ще запълваш времето си. Днес една, утре - друга... А те са толкова много, че ще си имаш занимания за цял живот. Може би пък, дори няма да успееш да стигнеш до дъното на склада и да ме откриеш. Аз май по-добре да се поогледам за изход от този склад, защото току-виж съм останала да събирам прах цял живот. А светлинката в сърцето ми става все по-слаба и по-слаба. Страх ме е, че ще остана на тъмно. Ще почакам още малко, докато започне да тлее. Тогава ще потърся изход. Сега мога да си помечтая...
А ти не се притеснявай. Все още съм тук, но не знам до кога.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Невена Христова Todos los derechos reservados
