Откакто се помня, търся тайната... Някои я наричат смисъл... И достигам до извода: Не ни трябва тайна, когато носим красотата в себе си... Само да не се отказваме да вървим... В търсенето и в самите въпроси се крие неповторимо усещане... (тайна...) Ако го знаем точно какво е, дали ще бъде толкова хубаво!?... Вярвам! До последно! ("Блажени са вярващите...") Всеки може да постигне това, което му позволява убеждението. Христос е казал: "И всичко, което и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите." (Матей, гл. 21 : 22)... "Да ти се случи според твоята вяра." - неговата благословия. И по ръба на звездите винаги виждам малка пролука... Надежда или вяра е тази светлинка?... Всъщност наскоро прочетох една мисъл в книгата: "Размърдай си задника"  -  Лари Уингет: "Ако казваш: "надявам се"  -  това е израз на несигурност и допускаш възможността надеждата да не се сбъдне, но ако казваш: "вярвам"  -  това е израз на увереност, че всичко рано или малко по-късно ще си дойде на мястото." ... Разсъждавам си доста по тази мисъл... Когато съм казвала: "надявам се", не съм изпитвала несигурност, а по-скоро вяра, че нещото ще стане... Но занапред казвам: "ВЯРВАМ!" Това е посоката към тайната - вярата! Всички приятели около мен и обстоятелствата дори (колкото изненадващи и сложни да са...), ми помагат да следвам вярната посока. Заедно, те са мой пътеводител и необичаен учител. И често си повтарям любима сентенция: "Най-добрият учител е в състояние само да те научи да се учиш сам."

    Уча се... Търся тайната... А може би не искам да знам дали съм я открила... или създала...