Каква огромна самота е всъщност любовта?
Дали изобщо бих могла да я разбера някога... задавам си този въпрос много редовно! Най-голямото щастие за мен бе преди почти година, когато открих своята, може би, сродна душа. Един от най-любимите ми моменти... Част от живота, която не бих могла да забравя в никакъв случай. Колко са хората, чиято "любов от пръв поглед" е продължила толкова дълго, колкото моята? Може да съм била наивна, малка или нещо подобно, но просто го усетих... Какво усетих, ще се попитате... Не зная, просто го усетих, усетих, че всичко ще направя за него, независимо от обстоятелствата, времето и мястото. Той просто трябва да е моят живот, моето слънце, моята единствена и цялостна съставка за моето свръх аз! Всичко се случва толкова бързо... Може би, ако беше останал за по-дълго време, щях да разбера, че не е за мен, но времето го наложи. Трябваше да си замине.... Защо ли? Заради завист, може би, заради талант, заради комплекси, не мога да кажа с точност! Едно от най-глупав ...