Ужасно много енергия          

           От известно време се чувствам така – много е странно, сякаш наближава краят. Но не знам каъв край ще е това – на какво? Пълна съм с енергия, с ужасно много енергия, която излиза по какви ли не начини. Вечер не ми се спи, искам да тичам, да пътувам, да опитвам от какво ли не – пък било то и опасно, да изкрещя с пълно гърло на целия свят, че го обичам, а после да продължавам да крещя, просто ей така. Някакъв глас в мен ми повтаря непрекъснато: “... давай, направи и това, и това също, и това... направи всичко, чуваш ли?... направи всичко възможно!....”

           И все повече се чудя какъв е този глас. В началото се радвах  на огромните приливи енергия, възползвах се с усмивка от тях – че какво по-хубаво, си казвах. Сега обаче е по-различно. Започвам дори да се плаша от това гласче. Дали не е биологичният ми часовник, който се опитва да ми подскаже, че е дошъл някакъв нов етап от живота ми? Или може би е слънцето, което, казват, те зарежда с толкова много енергия през лятото? Дали е гласът на някое мое Аз – плод на потискани спомени, заключено отдавна и заровено даже, намерило пролука отнякъде? Може би е интуиция? Нали всеки, казват, е на Земята с някаква мисия и когато я изпълни, е време да си замине, за да отстъпи място на друг. Тогава може би чувам прастария глас на Живота, който ме подканва да побързам, за да отстъпя мястото си на следващия? Или това е едно друго Аз, което се опитва да ми подскаже нещо, да ме предпази, да ме спаси? И, ако е така, дали ще чуя и разбера посланието му? Дали ще намеря отговора на загадката и каква всъщност е тя? Дали има загадка?

           Защо винаги е пълно с толкова много въпроси? Целият живот е един пъзел, това е. И в този пъзел всяка една част може да бъде поставена до поне стотина още и да си пасне перфектно. А може и да липсва... и ние дори да не разберем... И с цялата тази енергия, която имам сега, ми иде да крещя, да сграбча частите от пъзела и да започна да ги хвърлям на всички страни, да ги запращам възможно най-далече... пък после ще му мисля...

***

          Хах, звучи абсурдно, но може би наближава някакво бедствие – предзнаменуващо края на света? Нали казват, че животните са способни да предусещат стихийните бедствия и предават своите сигнали на останалите?

***

            А сега.... е време и ти да се заслушаш – ей така, за всеки случай. Току-виж и ти чуеш онзи глас. Току-виж Ти разбереш какво прошепва. Или крещи.