Умеем ли да живеем?

     Кой ли не е готов да отговори, или да даде съвет. Но... Ако беше толкова лесно, щастието нямаше да е мечта. Всички щяха да са щастливи и вероятно, животът щеше да е мноого скучен. Та, всеки си има рецепта, но никоя не е панацея. Аз също си имам. Няколко основни правила. Лесни за помнене, трудни за прилагане.

1) Никога не прави на другите това, което не искаш да ти направят! Да! Но не всички зачитат този принцип и ти правят такива неща. Те те нараняват, дразнят, предизвикват реакции.

2) Преди да кажеш нещо, или да реагираш на провокация, брой до три! Да, но реакциите често са по-бързи и не можеш да се върнеш назад. Много е трудно. После, и да съжаляваш, все тая. А, провокациите никога не свършват! Някои са просто невъзможни за пренебрегване.

3) Прощавай и обичай! Пази всички и всичко около себе си. Помагай, а ако не можеш, не пречи! Пак е трудно. Много трудно! Как да простиш непростимото и да обичаш злодей! Да пазя и помагам не е толкова трудно, но пазещите са малко, а с добронамереността се злоупотребява.

  Това са моите правила, които не винаги успявам да спазвам. Така че, животът ми не е скучен. Тук идва въпроса: това гарантира ли щастие? Зависи. Ако се фокусираш върху негативните ситуации и постоянно ги „ предъвкваш”, не. Но, ако извличаш от тях поука, продължаваш напред и често си казваш, че хубавите ситуации са повече от лошите, да. Знаеш, че щастието е напред, наближаваш го и не спираш. Не знам някой да го е стигнал, но знам много хора, които са доволни от живота си. Обичат го.

  Та, никога не е късно да си премислиш, какво ти трябва, за да си щастлив и да заработиш за него. Дори да ти отнеме време, животът ще ти се харесва повече. Така мисля. Хубаво е да живееш сред „щастливи” хора. Зареждащо. А ние живеем сред песимисти и това ни подтиска.  Черпи от енергията и добротата ни. Дано тази тема не е отвлечена за повечето хора! Дано!