Предупреждение: този текст ще се окаже безкраен (твърде дълъг).
Светът се е наклонил в странна посока. Идеализирането на полезността прелива в идеализиране на умността и обратно. А кой е полезен или не? Кой е умен или не? Кой определя? Времето ли, настоящето ли, най-близките около човека ли... Колкото и да е странно, последните три са си съвсем, съвсем верни, нищо че си противоречат.
Защо времето определя кое е полезно/умно. Първо, резултатът иска време, за да се прояви полезността, а съответно и умността, защото, кой знае защо, умността без полезност мнозина считат за глупост (Да, да, докато някой си умнее може да падне метеорит върху Земята. Но с какво е виновен той?). Исторически погледнато: грешките се повтарят, полезен или умен е този, който умее да избягва историческите грешки (е, никой не може да избегне всички, даже и да е с всевиждащо око към миналото - просто няма време, да, време, да види всичко). С поглед на практик пък веднага заключаваме, че колкото по-напред във времето ...