В последния ден на годината

Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршина с който мерим е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, е трудно да се каже, но при всички случаи е част от този наш живот.

Очакваме да получим уважение, признание и дори съмишленици, но не винаги се случва така. Неочаквани са тези неща и не следват логиката ни, а по-скоро се случват въпреки нас самите.

В дни, като този, който сме определи като последен на една година – който може да е съвсем обикновен, празничен или дори различен, си е просто част от времето, което преживяваме.

Доста късно и трудно разбираме, или въобще не разбираме, колко безсмислени и съвсем не важни неща вършим, а колко други трябва да свършим и съвсем несъзнателно пропускаме - а то времето се върви само напред, независимо от нашето усещане. И като иде реч за аршина, то трябва добре да го осмислим и премислим, за да бъдат възможно най-малко пропуснатите хора и събития от този наш живот.

Намерете сили и време да откриете (определите) верния и достатъчно правдив аршин в Новата година, за да изживеете днес всичко онова, ако утре го няма!

Бъдете здрави и щастливи през Новата година!

проф. д.н. Венелин ТЕРЗИЕВ