И така, Хърватия...
Предполагам, че съм била една от първите, записали се за тази екскурзия. Още през октомври. О, това далеч не е идеалната ми представа за изкарване на Нова година; бих предпочела у дома, с приятели и близки, като теб, но мисълта, че вероятно щях да бъда сама, ми действаше адски потискащо, ето защо започнах да заглеждам офертите по интернет. При това, имах доста негативен опит от едно тридневно пътуване до Германия с автобус преди десеттина годиини, "девет дена път с камили", изтръпнала и изтърбушена от спането в автобуса, когато се зарекох - повече никога с автобуси на дълги разстояния, но човек никога не бива да казва "никога".
Заминахме аз и Мария. Сутринта - тръгване в 6 и половина. Никой не ни изпрати. С куфара на колелца такър-такър - та до Стадиона. Местата ни бяха непосредствено зад екскурзовода, на втората седалка!
Екскурзоводът Симеон беше едно младо момче от провинцията, доста симпатично и мило на вид, с черна коса и черни очи и силно напарфюмирано.
На границата стигнахме почти за час. Оттам - през Сърбия закъм Хърватска. Симеон старателно четеше от ръкописна почти едночасова беседа за историята на Сърбия, по-голямата част от която записах, докато снимах с камерата през прозореца на автобуса. Гледката беше мрачна и безснежна, къщите и пейзажите - като в България.
В Белград минахме покрай болницата, която американците наскоро бяха бомбардирали по време на югоконфликта - сграда, разцепена през средата отгоре до долу. Сърбите решили да не я възстановяват, за да се помни. Река Сава е доста голяма, плавателна, с много мостове над нея, нито един от които не е бил разрушен по време на скорошните бомбандировки. Показаха ни и хотела, в който бил убит съпругът на Цеца Величкович.
Вечерта бяхме в Загреб. Забавлявахме се как шофьорите използваха джипиес-навигацията си, за да намерим хотела - женски глас ги командваше - "минете в лявото платно, завийте надясно, сега - обратен завой...".
Умрели от глад, аз и Мария пренебрегнахме възможността да видим "нощен Загреб" и отидохме в ресторанта. Поръчахме си плато гурме за двама, което представляваше по 4 прекрасни пържоли с гъбен сос, бейби морковчета и някакви пържени тестени топчета за гарнитура. Настаниха ни в една малка зала встрани от основната, защото в момента се провеждаше някаква сватбена церемония. Единият от младоженците беше арабин или негър, не бяхме много сигурни, защото бяхме далече, но част от гостите бяха такива. До нас достигаха тържествени стихотворения, които се произнасяха в другата зала в чест на младоженците.
Естествено, че не можахме да изядем по повече от една пържола, затова помолихме сервитьорката да ни опакова останалите в пластмасова кутия за следващия ден.
Във фоайето на хотела имаше интернет и ми се щеше да напиша едно-две писма, но един от групата - възрастен и прелюбезен чичко, почти веднага се настани до мен и почна да ми бърбори, докато не ме изгони от интернета.
Качих се в стаята, изкъпах се и заспах. Беше доста студено.
На сутринта интернетът беше зает почти непрекъснато. Докато да тръгнем за обиколката из Загреб, гледахме някакви състезания по телевизията. Знаеш ли, че хърванският е много близък до българския? Много по-близък от сръбския, да не говорим за руския. А това със "сърбохърватския език" е някаква социалистическа измишльотина, според мен. Казвам ти - различни езици са. От своя страна самият хърватски език се дели на 3 диалекта - кайковски, чакърски и щоковски, в зависмост от това как произнасят руската дума "что". Казват, че дори хора от области с различни далекти трудно се разбират. Дълго време в официалната история на тази страна е господствала тезата за славянския (украински) произход на хърватите. През 90-те години на миналия век е въведена революционно нова теория, според която хърватите били ирански племена. Днес тези две основни теории съществуват успоредно. Това само ми подсказва колко несигурна и манипулируема наука е историята. А отговорът би могъл да се намери много лесно, ако се проведат генетични изследвания.
Първото състезание, което гледахме (сигурно ще го пуснат и у нас), представляваше детектор на лъжата и на двойка мъж и жена им задаваха неудобни въпроси. После в един числов израз със събиране, изваждане и умножение трябваше да се намери броят на действията, които трябва да се извършат, а не да се пресметне. Ние с Мария веднага го познахме, а тези, дето се обаждаха, така и не разбраха уловката, и което е по-забавно, след пресмятане, съобщаваха стойности, вариращи от 100 до 300 и нещо си. Абе тия хора могат ли да смятат!
От 9 часа тръгнахме на обиколка из Загреб.
© Електронно списание LiterNet, 22.02.2010, № 2 (123)
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados