Навън вали като из ведро, а в душата ми е приятно слънчево. Представи си зелена гора с усмихнати дървета и чуруликащи славейчета. Това е моята душа. Там има цветчета, които ухаят на радост. Пеперуди, които носят със себе си неизпитвани отдавна чувства. Бели пухкави облачета, които ме взимат в прегръдките си и ме понасят нависоко, нависоко... Протягам ръце и пукам сапунените мехурчета, летящи във въздуха. С четка на художник рисувам вълшебни сърчица. Пея заедно с птичките и усещам една неизмерна сладост от живота в моята хубава гора. Всичко е розово - май е такова, защото съм вдъхновена. И май моето вдъхновение си ти... :)
29.06.2010