Изгубих се... и не намирам път назад... търся, отчаяно го търся... уви, напразно. Него го няма, къде е? Защо не го откривам? Защо, защо? Искам да бъда свободна, да летя из небесата на мечтите, искам да бъда различна, искам да бъда... просто себе си. Толкова много ли искам, не го ли заслужавам вече?
Бъди добър... погледни ме... толкова ли много искам?
Вървя, окрилена от мечти, надежди, че идва краят... най-накрая съм свободна. Вече имам всичко, за което копнях. Какво се промени? Как свърши? Дори не осъзнах, но пак съм щастлива. Пак съм жива! Пак вървя... но този път - с високо вдигната глава! Сама... освободена от оковите на тъгата, загърбила болката и разочарованието, готова за нов живот. Да, живот, но без теб. Живот, но без сърце.
Ще бъда себе си, винаги това, което съм искала. Обещавам! Няма да те забравя, но няма и да се върна назад. Поне това си дължа, и на теб го дължа. Краят е тук... ръка му подавам и го отминавам... не щастлива - облекчена.
Свърши, но не съжалявам. Не съжалявам, ...