Стрес. Виждаме го, чуваме го, усещаме го, дори можем да го вдишаме. Напада ни неочаквано, като някой вирус и ни поваля, без да можем да помръднем. Няма начин да избягаме от него – той е навсякъде около нас - във всичко. Рее се свободно из въздуха и сграбчва жертвите си в „мъртва хватка”, без да успеят да реагират.  Защо това е така?! Защо толкова много ни е страх от него, от последиците му, от неговото влияние върху нас?! Много хора могат да дадат различни отговори на тези въпроси – от научно обосновани, до предположения и фантасмагории. Истината обаче е, че той влияе върху нас, върху всеки един, и няма изключения.

Интернет пространството е изпълнено с различни публикации, статии и изказвания относно темата за влиянието на стреса. Много лекари и психолози правят коментари и изследвания по този въпрос. Написани са книги със съвети как да се справим с влиянието му, често виждаме и здравни предавания, да коментират и дават съвети как да го преодолеем. Схващанията и мненията по този въпрос са различни. Според някои автори, стресът е положителен и отрицателен и този, с когото всъщност трябва да се борим, е дистреса. Те твърдят, че стрес в малки количества е стимулиращ и, че  „стресът е нормална, естествена защитна реакция на организма. Той съпътства човек през целия му живот и не е нещо, което трябва да се избягва. Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяко изискване, отправено към него от околната среда.” Същите автори твърдят, че увреждащият организма стрес е дистрес и „причинява по-сериозни нарушения във функциите на организма. Причинява болести като: трайно повишение на кръвното налягане, нарушен сърдечен ритъм, спазъм на дихателните пътища, астма, стомашна язва, кожни заболявания и др.”

Според друга група автори, стресът е само отрицателно явление. Те разглеждат обективните признаци на стреса, като: „повишаване на кръвното налягане, промени в сърдечната дейност и дишането, повишено мускулно напрежение, безпокойство, тревожност”, вследствие отделянето на адреналин в кръвта. Независимо от ширещите се мнения, обаче, факт е, че стресът влияе върху хората – както върху тяхната физика, така и върху емоционалното им и психично състояние. Първите реакции, които се появяват в поведението, са едва забележими. Не достатъчно обиграният наблюдател може да ги обърка с емоционално-приповдигнато настроение.  При ниски нива на стрес човек изпада в състояние на възбуда, работоспособността му се повишава и той заприличва на хрътка, надушила следата на преследван дивеч. С течение на времето, обаче, ако действието на стресиращия фактор не се преустанови, човек, който е подложен на стрес, започва да  изпитва безпокойство, става нервен, напрегнат, разсеян. На следващия етап се появява чувството на постоянна умора, главоболие, започват болки във врата и гърба, сънят става неспокоен. Тези първи, вече осезаеми признаци на стрес са ясен сигнал за това, че нещата могат да излязат извън контрол и трябва да се предприемат бързо необходимите възможни мерки за намаляването му.  Когато стресорите продължат да действат върху човек твърде дълго и твърде силно и не се вземат необходимите мерки за ограничаването им, тогава подложеният на стрес човек става лесно раздразнителен, губи способността да гледа трезво и безпристрастно на нещата, започва да избухва, става сприхав, заядлив, губи усещането за перспектива, може да изпадне дори в депресия, да се появят мисли за убийство или самоубийство. Прагът на издръжливост на различните хора е различен и е в пряка зависимост от тяхната психика, възпитание и среда. Във всички случаи, обаче, продължаващото излагане на стрес, се отразява негативно върху здравословното състояние на организма, върху емоционалната му стабилност и поведение. Типични външни белези за стрес са играенето с косата, обицата, пръстена, барабаненето с пръсти, клатенето на краката или дори цялото тяло, неспокойната поза на седене, напрегнатите мускули, твърде многото или твърде малко говорене.

Какво тогава трябва да направим? Как може да „избягаме” от примката на негативните мисли, от загубата на увереност, от гнева и дори цинизма, които ни обземат в резултат на стреса? Защо трябва отново и отново да оставаме да ни завладее чувството за безизходица, отчаяние, безсилие или да загубим вярата в себе си? Всички сме виждали хора, подложени на стрес. Често пъти, това сме самите ние дори. Да, понякога често попадаме в неговите лапи. Спомняте ли си колежката, която в продължение на месеци бе претоварена с работа и нямаше кой да ù помогне? Влагаше всичките си сили, за да се включи в сроковете. Често дори „крадеше” от почивката си. А шефът? Казваше ù, че е òправна и ще се оправи – „Нали знаеш, няма кой да свърши това! – казваше ù той.” Спомняте ли си как тя започна да страни от вас и да се затваря. Понякога избухваше, сякаш без причина, на някой „глупав” виц, „който си разказвахте, докато тя се „трепеше”, а понякога се разплакваше и не ви казваше защо. Не, не, че питахте, за да ù помогнете, а просто така – от любопитство. Обсипвахте я със съвети - да не влага твърде много емоции, защото работата, така или иначе, трябва да я свърши и че само хаби себе си. Да, но това не ù помагаше! Ако бяхте достатъчно наблюдателни, щяхте да видите прикрития гняв в очите ù и пълното ù изтощение. И, на фона на всичко това, кой изобщо може да твърди, че стресът има положително влияние?!

Камелия Мирчева, психолог от Стара Загора, споделя, че „Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер, е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви” и „сходни психологични отговори: страх, гняв, депресия, тревожност, нарушение на дейността, апатия, тъга, нервност и т.н.” Подложените на стрес хора, започват да губят възможността за безпристрастна и обективна оценка на фактите и събитията. Тяхната работоспособност постепенно намалява, започват да допускат грешки, ефективността от труда им е ниска и всичко в поведението им започва да „крещи”, че са изтощени, че имат нужда от спокойствие и почивка – само така биха могли да се съвземат и да се изправят на крака за посрещане на следващите предизвикателства. "Американският психолог Хърбърт Фройденбърг въвежда понятието "бърнаут" (професионално прегаряне). Това е състояние на изтощение и фрустрация, което се разглежда като емоционално-когнитивен комплекс от симптоми и поведение, натрупани вследствие на продължителен професионален стрес. Бърнаут-ът се характеризира с емоционално изтощение (тревожност, безпомощност, апатия, параноя, фобийни мисли), негативна и цинична нагласа по отношения на професионалната среда и междуличностните взаимоотношения в нея, тенденция за отрицателна себеоценка, хронична неудовлетвореност по отношение на извършваната работа и загуба на професионална мотивация и интерес”.

Стресът, сам по себе си, не е това, което „убива” човек или го „изгаря”, а по-скоро е свързан с начина, по който човек гледа на фактите и събитията около себе си. „Личностните характеристики и индивидуалните способности са определящи за това, как човек възприема дадена стресова ситуация и как се справя с нея”. За различните хора, въздействието на една и съща ситуация е различно – едни се стресират, а други – не. Реакцията им също варира от агресия и свръхвъзбуда до шок или асоциално поведение. Голямата дума тук има не само типът темперамент и личностните характеристики на отделните индивиди, но и средата, в която са отгледани и възпитани, както и личните им амбиции и стремежи. По-податливи на стрес са не просто чувствителните или интровертните типове, но по-скоро са съзнателните хора, тези със засегнатото чувство за справедливост и тези, които не могат да „променят света”. Тяхното поведение се различава от това на останалите, защото те не могат и не успяват да се примирят със съществуващото положение и се опитват да го обърнат. 

В Америка, доста разпространено четиво е „Малка книга за спокойствието”. В нея са описани различни съвети, които целят да подпомогнат хората при справянето им със стреса и да увеличат неподатливостта си на неговото влияние. Не само в чужбина, но и у нас, лекари от различни направления на медицината, говорят за действията и мерките, които трябва да предприемат хората, за да се освободят от неговия капан. Едно от най-важните е, промяна на начина, по който гледаме на нещата от живота. Трябва да се научим  да гледаме на проблемите не като на негативи, а като на предизвикателства. Без тази промяна нито разходките, нито отпускащите вани, нито хубавата музика или приятното хоби или хапчета за успокоение, биха дали дълготраен и устойчив резултат. Един от добрите съвети, дадени някога по въпроса, е на Фредерик Тейлър: "Ако работиш по-малко (и все пак - оптимално, б.а.), а почиваш повече, ще свършиш четири пъти повече работа от тези, които работят повече, а почиват по-малко".

Стрес. Това е една обичайно повтаряща се дума днес. Това не е просто злободневна тема, а част от битието на съвременния човек. Почти всичко, което ни заобикаля, може да е потенциален източник на стрес: малък или голям - няма значение; все пак това е стрес! Тази „болест”, позната не само у нас, е предизвикателство, с което трябва да живеем и да научим да се справяме, за да не ни погълне, както потопът погълна земята и унищожи всяко живо същество върху нея.